В тази статия
  1. Новите творби, поръчани от княгиня дьо Полиняк
  2. Предложението за две вместо три пиана
  3. Влизането на първото и второто пиано
  4. Нотите на Моцарт и новото произведение на Равел
  5. Балийският гамелан, чут в Париж
  6. Двамата премиерни солисти с общ учител
  7. Музиката, която слушаме в Mahina

Краткият отговор

Княгиня дьо Полиняк първоначално иска да поръча на Пуленк музика за три пиана. Пуленк предлага концерт за две пиана и оркестър и тя приема. Композиторът и приятелят му Жак Феврие са солистите на премиерата. Влияние върху музиката оказват обичаният от него Моцарт, балийският гамелан, който чува в Париж, и творбата на Равел, която свири, докато подготвя концерта. Така през 1932 г. написва концерт за двама изпълнители, след като променя първоначално поръчания състав.

В дълбочина

Новите творби, поръчани от княгиня дьо Полиняк

Винарета Сингер е дъщеря на Айзък Сингер, основателя на бизнеса с шевни машини. След брака си с княз Едмон дьо Полиняк става известна и като княгиня дьо Полиняк. Съпрузите поддържат музикален салон, а след смъртта на съпруга си княгинята продължава да подпомага музиканти. Поръчва произведения на различни композитори и осигурява възможности за изпълнение на нова музика. Благодарение на състоянието от бизнеса с шевни машини тя възлага нови творби и организира представянето им. Салонът на двойката е място, където композитори и изпълнители се срещат и свирят нова музика.

Винарета Сингер, нарисувана от Сарджънт през 1889 г.
Винарета Сингер, нарисувана от Сарджънт през 1889 г.

Княгинята поръчва „Сократ“ на Сати и „Кукленият театър на майстор Педро“ на Фаля. Пуленк завършва поръчания от нея Концерт за две пиана през 1932 г., а Концерта за орган през 1938 г. Тя възлага на композиторите творби с различен състав и мащаб. След като поверява на Пуленк концерт с двама солисти, поръчва и произведение за орган. Подкрепата ѝ чрез нови поръчки включва и музика на Пуленк за съвместно изпълнение на две пиана.

Предложението за две вместо три пиана

В писмо на княгинята от 1931 г. се описва замисъл с едно солиращо пиано и две акомпаниращи. Пуленк предлага вместо него концерт за две пиана и оркестър. Княгинята приема. Именно композиторът предлага да се намали първоначално предвиденият брой пиана. В нейния замисъл клавишните инструменти разделят солото и акомпанимента, докато в предложението на Пуленк двете пиана са солиращи и свирят заедно с оркестър. След отговора на композитора поръчаният състав се променя.

На 5 септември 1932 г. Пуленк и Жак Феврие изпълняват премиерата във Венеция на двете пиана. Дезире Дефо дирижира оркестъра на миланската „Ла Скала“. Пуленк участва като солист в премиерата на новия си концерт. Композиторът и приятелят му разделят двете пиана, одобрени от покровителката, и представят творбата с оркестър. Самият автор поема едно от пианата и заедно с колегата си изпълнява двете солови партии. Завършената през лятото творба е представена за първи път същата година на фестивала на Международното дружество за съвременна музика.

Влизането на първото и второто пиано

След два кратки оркестрови акорда първата част започва с ударно движение на двете пиана. Макар концертът да използва две пиана, първата мелодия на бавната част е възложена първо на един изпълнител. Двамата солисти свирят един и същ вид инструмент, но имат отделни партии. Вместо да въведе един пианист след дълъг оркестров увод, Пуленк използва и двете пиана още в началото. Соловите партии започват с движение, което подчертава удара по клавишите, и продължават заедно с оркестъра. След тази първа част идва бавната втора част, Larghetto.

Larghetto започва с лирична мелодия, представена самостоятелно от първото пиано. След влизането на второто музиката преминава към стила, който Пуленк обича да използва по това време. Първото и второто пиано влизат в различни моменти и тази разлика се обяснява във връзка със стиловата промяна. Вместо непрекъснато еднакво участие на двата инструмента, бавната част първо представя мелодията на единия изпълнител. След включването на другото пиано се проявяват характерните за Пуленк музикални похвати.

Нотите на Моцарт и новото произведение на Равел

Пуленк заявява, че с първата тема на Larghetto е искал да се върне към Моцарт. Обяснява също, че цени мелодията и особено обича Моцарт. Сам добавя, че след началната мелодия в моцартов стил влизането на второто пиано бързо води към стила, който използва тогава. Началото, напомнящо Моцарт, и последвалата промяна са структура, описана лично от композитора. За първата тема използва стила на уважавания автор, а продължението пише по различен начин.

Посмъртен портрет на Моцарт, нарисуван от Барбара Крафт през 1819 г.
Посмъртен портрет на Моцарт, нарисуван от Барбара Крафт през 1819 г.

При подготовката на концерта Пуленк разглежда концерти на Моцарт и Лист и проявява интерес към Концерта в сол мажор на Равел, представен за първи път същата година. В дома на княгинята той свири творбата на Равел с Феврие на две пиана. Композиторът, който предстои да напише нов концерт, първо изпълнява ново произведение на друг автор със своя бъдещ партньор на премиерата. Изучава нотите на Моцарт и изпробва музиката на Равел на две клавиатури. Съвременният концерт също служи като материал за подготовката на новата творба.

Портретна снимка на Морис Равел, направена от Пиер Пети около 1905 г.
Портретна снимка на Морис Равел, направена от Пиер Пети около 1905 г.

През 1938 г. Елиът Картър оценява този концерт и споменава пасажи, които напомнят Скарлати, Моцарт, Шуман, Шабрие и Стравински. Оценява високо хармонията и оркестровия усет на Пуленк и жизнеността на творбата, съчетаваща различни материали. В концерта Картър чува едновременно музиката на познати автори и индивидуалността на Пуленк. Така са записани както произведенията, изучавани от композитора при подготовката, така и влиянията, разпознати от друг музикант в завършената творба. Макар да изброява автори от различни епохи, Картър оценява и умението на Пуленк да изгради концерта.

Балийският гамелан, чут в Париж

През 1931 г. Пуленк чува балийски гамелан на Колониалното изложение в Париж. Този ансамбъл оказва влияние и върху по-късния Концерт за две пиана. Повтарящите се ударни звуци на пианата, които се завръщат към края на първата част, се свързват с него. Наред с европейските концерти, които изучава по ноти и изпълнява на пиано, използва и музиката, чута на изложението. Вместо буквално да пренесе балийския ансамбъл върху две пиана, Пуленк използва характерното звучене за повторенията и ударната изразност на соловите партии.

В първата част ударните фигури се връщат, а Larghetto започва новата част с мелодия в моцартов стил. Различни материали са поставени в съседни части. Разглежда се и характерният начин на изграждане чрез представяне, повторение и промяна на кратки музикални идеи. След повторенията на двете пиана в първата част, в следващата първото пиано свири мелодията самостоятелно. Соловите инструменти са същите, но броят на изпълнителите в началото и характерът на музиката се променят. След включването на второто пиано отново настъпва стилова промяна.

Майка му го учи да свири Моцарт, Шуберт и Шопен, както и популярните тогава романси. Вместо да посещава консерватория, Пуленк учи пиано при Рикардо Виньес. Виньес го запознава с музиката на Дебюси, Стравински и Сати. В дома си среща класически клавирни пиеси и познати песни, а от учителя си научава нова музика. В наученото от майка му и от Виньес присъстват различни композитори и произведения. Още преди да напише концерта той се учи чрез изпълнение на музика от различни епохи.

Двамата премиерни солисти с общ учител

Феврие и Пуленк са родени през 1899 г. и двамата учат пиано при Виньес. Родени в една година и обучавани от един учител, те сядат заедно пред пианата при първото изпълнение на новия концерт. Виньес е пианистът, който представя за първи път множество нови творби на Дебюси и Равел. По-късно двамата му ученици разделят пианата на премиерата на един концерт. Феврие, свирил с Пуленк концерта на Равел в дома на княгинята, подготвя с него и новия му концерт. Поръчалата творбата княгиня, авторът Пуленк и солистът Феврие свързват своите роли в подготовката и изпълнението.

Пианистът Рикардо Виньес, нарисуван от Редон през 1903 г.
Пианистът Рикардо Виньес, нарисуван от Редон през 1903 г.

Обедният и вечерният списък на Mahina включват Larghetto в изпълнение на Ан Кефелек и Жан-Бернар Помие. По-късните пианисти разделят двете солови партии, представени за първи път от Пуленк и Феврие. Отначало първото пиано свири само мелодията в моцартов стил, а след влизането на второто музиката преминава към стила на Пуленк. Първоначално замислените от княгинята три пиана стават две солиращи пиана и оркестър. В предложения от композитора състав двамата изпълнители използват един и същ инструмент, но започват мелодията в различни моменти.

Музиката, която слушаме в Mahina

Музиката в Mahina включва Larghetto, изпълнено съвместно от Ан Кефелек и Жан-Бернар Помие. Зад мелодията, разделена между две пиана, стоят покровителката, поръчала творбата, и приятелят, участвал в премиерата. Когато чуете тази музика по време на храненето, проследете и реда, в който влизат двамата изпълнители.