Концертът, написан на брайл, и продаденото пиано: Аранхуес на Родриго и Виктория

Двамата музиканти, срещнали се в Париж

Родриго е роден в испанския град Сагунто. След дифтерия в детството почти загубва зрението си и учи музика във Валенсия. Широко известен с китарния си концерт, той е и пианист. През 1927 г. заминава за Париж, където учи композиция при Пол Дюка. За записването на музика и четенето на книги му е нужна чужда помощ. Рафаел Ибанес, който работи като негов секретар и преписвач, му чете литература и философия. Родриго го помни като човека, заменил очите му.

Виктория израства в заможно семейство в Истанбул, но животът ѝ се променя след семейния фалит. Продължава образованието си с помощта на учителя си по пиано и получава квалификация за преподавател по музика в Париж. Двамата се срещат през 1928 г. Баща ѝ се противопоставя на брака с незрящ музикант с несигурни доходи. След семейната съпротива и една раздяла те се женят във Валенсия през 1933 г. И след това недостигът на средства ги принуждава да живеят разделени.

След брака Виктория прекратява собствената си пианистична дейност и участва в работата на съпруга си. Владеейки испански, френски и немски, превежда текстове на песни и пише либрета за сценични творби. Нейни текстове се използват в балетите Pavana real и Juana y los caldereros, както и в лиричната комедия El hijo fingido. Преработва в стихове и текстове от свитъците от Мъртво море, за да бъдат превърнати в песни. Превежда на немски и френски текстовете на Сервантес и Унамуно, към които Родриго пише музика. Съпрузите работят заедно с ноти и думи.

Поръчката за китарен концерт на вечеря

Поръчката за Концерта „Аранхуес“ възниква на вечеря в Сан Себастиан през септември 1938 г. Според разказа на Родриго китаристът Рехино Сайнс де ла Маса го моли да напише концерт за китара и оркестър преди връщането му във Франция. Убеждава го, че това е дългогодишното му желание, а след вино от Риоха Родриго обещава да го напише. Испанската гражданска война още продължава. Той запазва тази вечеря като приятен спомен от тревожен период.

Интересна е и последователността, която композиторът си спомня. Пише, че около два месеца след молбата мелодията на Adagio се появява наведнъж в малкото му ателие на улица „Сен Жак“ в Париж. Скоро след това му идва и темата на финала. За първата част обаче обяснява, че я завършва с изчисления и обмисляне. Частта, която при изпълнение се чува първа, е написана последна. Творбата е завършена в Париж през 1939 г., а при връщането на съпрузите в Испания багажът им включва брайловия ръкопис на концерта.

Аранхуес, южно от Мадрид, е известен с някогашния кралски летен дворец и градините. Родриго и Виктория се разхождат там като младоженци. По-късно, когато обяснява Adagio, Виктория си припомня тези разходки и щастливите дни след сватбата. В мемоарите си нарича музиката и любовна песен. Много години по-късно в книгата за съвместния им живот отново разказва за творбата, носеща името на мястото, където са ходили заедно.

Годината, в която продават пианото

Положението им се влошава след началото на Испанската гражданска война. Стипендията, подпомагала обучението на Родриго в Париж, е прекратена. Съпрузите живеят като испански бежанци в дом за незрящи във Фрайбург, Германия, и преподават испански и музика в стаята си. Там Родриго изучава птичите звуци в Шварцвалд и пише „Песен на кукувицата“. Дори когато трудно могат да се установят трайно на едно място, той продължава да слуша околните звуци и да създава музика към текстове.

През 1939 г. Виктория губи детето си по време на бременността и самата тя изпада в тежко състояние. За да платят лечението, двамата продават скъпото за тях пиано Pleyel. Мемоарите на Виктория включват и спомен на хазяйката Амалия Караско: докато съпругата е в болницата, Родриго нощем свири на пиано и създава тъжна мелодия. Пианото Pleyel е подарък на Виктория от родителите ѝ. Записът за продажбата ясно показва икономическите затруднения на двамата тогава.

От брайловия ръкопис до нотите за изпълнителите

Родриго пише музиката с брайлова нотна система. За да даде партитура на изпълнителите, трябва тя да се пренесе в обикновени ноти. Диктува на професионален преписвач нота по нота за всеки инструмент. Предава и височината, трайността, диезите, бемолите и другите подробни означения. Преписвачът записва обясненията върху петолиние, а Родриго и Виктория правят окончателната корекция. Пренасянето на многобройните инструментални партии изисква време за многократна проверка на една музика в брайл, устна диктовка и ноти върху петолиние.

Сайнс де ла Маса получава един препис и подготвя премиерата. Брайловите ноти на композитора са запазени и днес. Редом с брайловия ръкопис стоят партитурите, преписани от Рафаел Ибанес, професионални преписвачи и Виктория. При диктуването Родриго обяснява всяка инструментална партия, а с Виктория прави окончателните поправки. За да могат музикантите да прочетат китарната и оркестровата музика, която композиторът е изградил в съзнанието си, няколко души записват и проверяват нотите и означенията.

Мелодията от английския рог към китарата

Първата мелодия на Adagio се изпълнява от английски рог. Китарата я подкрепя с щипнати акорди, после я поема с украшения. Английският рог и китарата споделят темата, а по-късно китарата я изпълнява цялата сама. В следващата каденца солистът развива дълга фраза без оркестров акомпанимент. След това оркестърът представя темата с мощен звук. Диалогът, започнал с тихия звук на солиста, постепенно се разширява до ансамбъл от много инструменти.

Извивките на мелодията могат да се слушат във връзка с дълбокото андалуско пеене, канте хондо. В първата и последната част шестте времена се броят понякога като две групи по три, а понякога като три групи по две. Оркестърът поема ритъма, представен с плъзгане по китарните струни. Слушането на дългата мелодия в средната част заедно с танцовите ритми в крайните части изяснява строежа на концерта. Adagio завършва с кратко мажорно заключение и китарен трилер.

Премиерата в Барселона и списъкът на Mahina

Концертът е изпълнен за първи път на 9 ноември 1940 г. в Двореца на каталунската музика в Барселона. Сайнс де ла Маса е китаристът, а Сесар Мендоса Ласайе дирижира Барселонската филхармония. Това е денят, когато написаната в Париж на брайл музика се изпълнява от солист и оркестър. Виктория се възстановява и през следващата година ражда дъщеря им Сесилия. Записите, че след продажбата на пианото продължават да композират и да подготвят изпълнението, описват конкретно живота до завършването и премиерата на концерта.

В обедния списък на Mahina Adagio идва от албума James Galway Plays Rodrigo. В него участват флейтистът Голуей и китаристът Казухито Ямашита. Ямашита записва Концерта „Аранхуес“ с Камерния оркестър на Жан-Франсоа Пайар. Голуей изпълнява за флейта аранжимент на „Фантазия за един благородник“, написана за китара. Двамата представят музиката на Родриго съответно с китара и флейта. Албумът включва и „Пасторален концерт“, изпълнен от Голуей.

Нарсисо Йепес, който присъства и в обедния, и във вечерния списък, също оставя важно изпълнение за разпространението на тази творба. През 1950 г. свири концерта в парижкия театър „Шанз-Елизе“ с Испанския национален оркестър под диригентството на Атаулфо Архента. Изминали са десет години след барселонската премиера. По-късно дъщерята Сесилия създава издателство и фондация, носеща имената на двамата родители. Фондацията пази ръкописите на композитора. Предаването на партитурите, създадени съвместно от Виктория и Хоакин, на следващи изпълнители продължава чрез следващото поколение на семейството.

Музиката, която слушаме в Mahina

Обедната и вечерната музика в Mahina включват откъси от Концерта „Аранхуес“ в изпълнение на Нарсисо Йепес. Когато чуете китарната мелодия, бихме искали да си спомните заедно имената на Родриго и Виктория, които пренасят брайловата музика в ноти и съвместно поправят партитурата.