Песента за дома, родена след симфонията: Новият свят на Дворжак и Хари Бърли

Младежът, който чака в снега, за да чуе музика

Бърли израства в Ери, Пенсилвания. Учи музика от майка си, а от дядо си по майчина линия научава афроамерикански спиричуъли. Дядо му е живял като роб и е откупил свободата си. Бърли пее в църкви и на местни събития и учи пиано и пеене. Участва в хоровете на епископалната катедрала, презвитерианската църква и синагогата в Ери, като различните часове на богослуженията му позволяват да работи на няколко места. Песните от семейството и музиката на местните служби продължават в по-късната му певческа и аранжорска дейност.

В края на юношеството Бърли чака в снега пред една къща, защото иска да чуе унгарския пианист Рафаел Йозефи. Това е домът на Елизабет Ръсел, където работи майка му. Гостите се допускат според расата и Бърли не може да влезе като слушател. В крайна сметка се разболява, а майка му, научила причината, моли Ръсел да наеме сина ѝ като портиер. Докато работи там, той чува изпълнения на музиканти като Тереса Кареньо и Итало Кампанини.

През 1892 г. Бърли получава стипендия и постъпва в Националната музикална консерватория в Ню Йорк. Дворжак е директор на същото училище и често го моли да пее. Според по-късните спомени на Бърли композиторът, работил през деня, слуша песните му след вечеря. Бърли изпълнява познатите му афроамерикански песни. Едно от музикалните преживявания на Дворжак в Америка е именно непосредственото слушане на гласа на друг музикант.

Спорът за американската музика

Основателката на консерваторията Джанет Търбър, която кани Дворжак, иска да обучава музиканти в Съединените щати. Училището дава възможност за прием и на небели студенти. Дворжак преподава композиция и дирижира оркестъра. Извън училището в Ню Йорк има много музиканти и критици от германски произход, с които той разговаря на немски. Композиторът от Чехия подготвя симфонията „Из Новия свят“ в среда, където преподава на американски ученици и общува с европейски колеги.

През май 1893 г. Дворжак публично заявява, че върху афроамериканските мелодии може да се развие собствена американска композиционна традиция. Тогава много американски музиканти приемат германската симфонична традиция за образец. Джон Ноулс Пейн от Харвард смята, че вестникът вероятно е предал неправилно думите на Дворжак. Композиторката Ейми Бийч подкрепя използването на народна музика, но поставя под въпрос дали афроамериканската музика представя цяла Америка. Възниква спор каква музика трябва да изучават композиторите.

Дворжак вече съчетава чешка народна музика със западни композиционни техники. В песните, чути в Америка, забелязва мелодии, изградени около пет тона, и синкопи. Синкопът променя ритъма, като поставя акцент там, където обикновено е слаба част. Интересът му е насочен към начина на създаване на мелодия и ритъм наред със заглавията на познатите песни. Въз основа на песните, предадени от Бърли, Дворжак пише нови теми и ги развива в четиричастна симфония.

Симфонията от 1893 г. и песента от 1922 г.

Симфонията „Из Новия свят“ е завършена в Ню Йорк през 1893 г. На 16 декември същата година Нюйоркската филхармония я изпълнява за първи път в Карнеги Хол под диригентството на Антон Зайдл. Известната тема от втората част, Largo, е мелодия, създадена от Дворжак. Изпълнява я английският рог. Фразата е толкова проста, че може да звучи като стара народна песен, но песента Goin’ Home е създадена по-късно. Днес чуваме една и съща мелодия в симфония и вокална творба благодарение на композиция и аранжимент от различни периоди.

Фишър е американски музикант, учил при Дворжак. Спомня си, че през 1922 г., докато свири клавирен аранжимент на Largo, му идват думите за връщане у дома. Развива ги в текст и създава Goin’ Home. Добавя човешки глас и думи към симфоничната мелодия. Слушател, който знае заглавието за завръщане, може да свърже същата мелодия със съдържанието на песента. Така възниква и запомнянето на по-ранната оркестрова творба чрез заглавието на по-късна песен.

Goin’ Home на Фишър излиза през 1922 г. от бостънското издателство Oliver Ditson. Ранни ноти за нисък глас и пиано са запазени и днес. На корицата стоят имената на Дворжак и Фишър и обяснение, че музиката е взета от Largo на симфонията „Из Новия свят“. Певецът изпълнява текста на Фишър, а пианистът акомпанира вместо оркестър. Мелодията, изпълнявана от оркестъра, е пренесена за съвместно изпълнение от солист и пианист.

Чешкоезичното село в неговата Америка

След завършването на симфонията Дворжак прекарва лятото на 1893 г. в Спилвил, Айова. Асистентът Йозеф Коваржик предлага родното си място за почивка. В малкото село на чешки имигранти има училище и църква с богослужения на чешки. Когато останалите в Европа деца пристигат в Америка, семейството заминава заедно с влак. В писма до приятели у дома Дворжак сравнява живота в Спилвил с пребиваването във Висока, Бохемия.

Дворжак се разхожда рано сутрин и свири на орган в църквата „Свети Вацлав“. Преди обед композира, а следобед прекарва време със семейството или посещава околните села. Вечер слуша историите на жителите за установяването им в Америка. Възрастните се радват, когато свири познати химни на органа. През това лято пише „Американския“ струнен квартет и струнния квинтет. Създадени край събраното семейство и съседи, с които може да разговаря на чешки, двете творби стават представителни за американския му живот след по-рано завършената в Ню Йорк симфония.

Следващата музика на човека, който пее на Дворжак

През 1892 г. Бърли излиза на сцената на Карнеги Хол със сопраното Сисиерета Джоунс. След напускането на консерваторията продължава като певец и композитор. По-късно изпълнява там собствените си песни, а други музиканти използват неговите аранжименти на спиричуъли в концертите си. Освен ученикът, който пее спиричуъли на Дворжак, Бърли е певец, който сам излиза на сцена, пише произведения и развива своя дейност. Ученикът, предал песните, по-късно представя същата традиция чрез концерти и публикации.

През 1894 г. Бърли получава място като солист в епископалната църква „Свети Георги“ в Ню Йорк. Някои енориаши възразяват заради афроамериканския му произход, но той пее там дълги години. Пее и в друга религиозна общност, редактира ноти в издателство и публикува свои песни и аранжименти на спиричуъли. Когато четем за влиянието на спиричуълите върху симфонията на Дворжак, заслужава да разгледаме и последващата работа на Бърли. Той продължава да аранжира научените от семейството песни, така че да могат да бъдат изпълнявани на концерти.

Deep River в аранжимент на Бърли е записана през 1916 г. Баритонът Оскар Сийгъл я пее с оркестров акомпанимент. При този запис приносът на Бърли е аранжирането на предавана песен за изпълнение. Подготвя я във форма, която солист може да изпълни. Ако след Largo потърсим този запис, можем да разгледаме заедно традицията, която Бърли предава на Дворжак, и собствената му аранжорска дейност. Deep River и Goin’ Home влизат в певческия репертоар по различни пътища.

Largo, което слушаме в Mahina

Обедната и вечерната музика в Mahina включват началото на Largo под диригентството на Марис Янсонс. Вечер се чуват и изпълнения на Шолти и Лондонската филхармония. В цялата част след мелодията на английския рог идва контрастна музика и после началната мелодия се връща.

Наред с Largo можете да потърсите Deep River в аранжимент на Бърли. В Goin’ Home Фишър добавя нов текст към оркестрова мелодия. В Deep River Бърли преработва предаван спиричуъл за соло и акомпанимент. Едната творба преминава от симфония в песен, другата от предавана между хората духовна песен в концертния репертоар. Изданията на Бърли и Фишър пазят имената им, а певци продължават да изпълняват музиката им. Можете да слушате заедно Goin’ Home, където английският рог и соловият глас изпълняват една мелодия, и Deep River, предадена чрез аранжимента на Бърли.

Музиката, която слушаме в Mahina

В Mahina представяме Largo от симфонията „Из Новия свят“. Мелодията може да стане повод да разговаряте със сътрапезниците си за песни, чути в родните ви места. Вашите спомени могат да продължат разговора за песните, който са водили Дворжак и Бърли.