В тази статия
  1. От консерваторията към Монмартър
  2. Три клавирни пиеси с антично име
  3. Указанието „бавно и болезнено“
  4. Приемът на тридесет и девет и изпитът по контрапункт
  5. „Гимнопедиите“ от 1888 г. и мебелната музика от 1917 г.
  6. Оркестрацията на Дебюси и по-късната работа на Сати
  7. Музиката, която слушаме в Mahina

Краткият отговор

През декември 1888 г. Сати рекламира собствените си ноти в „Ла Лантерн японез“, списанието на кабарето „Льо Диван японе“. Под псевдонима Виржини Льобо пише, че получава писма с търсене на пълното издание на произведенията му, след което уточнява, че такова още няма, но посочва адрес, откъдето може да се купи „Гимнопедия № 3“. В тази реклама представя себе си преувеличено и добавя шега. Младежът, който работи като пианист акомпанятор в Монмартър, написва трите „Гимнопедии“ през същата година. Седемнадесет години по-късно отново постъпва в учебно заведение, за да учи контрапункт.

В дълбочина

От консерваторията към Монмартър

Сати постъпва в Парижката консерватория през 1879 г. През 1882 г. е отстранен, през 1885 г. се записва отново, но напуска на следващата година. След няколко влизания и излизания от учебното заведение започва да работи като музикант в Монмартър. Първото му обучение в консерваторията не завършва с дипломиране. Извън нея пише клавирни пиеси и публикува собствените си ноти. След като продължава да композира обаче, отново търси място за учене. На тридесет и девет години Сати постъпва в Schola Cantorum и започва занятия по контрапункт. Той изучава композиционна техника в друга институция, различна от напуснатата в младостта му.

Плакат на трупата на „Льо Ша ноар“, създаден от Стайнлен през 1896 г.
Плакат на трупата на „Льо Ша ноар“, създаден от Стайнлен през 1896 г.

През 1887 г. Сати се установява в Монмартър. Акомпанира на пиано в „Льо Ша ноар“, а по-късно работи и в „Оберж дю Клу“. Когато певец изпълнява песен, Сати е акомпаняторът на клавишите. По това време пише и собствени пиеси за соло пиано. Изкарва прехраната си, като подкрепя чуждите песни, и записва своята музика на нотни листове. В „Оберж дю Клу“ среща Дебюси, композитора, който по-късно оркестрира неговите клавирни пиеси. Колегиалното познанство от мястото, където работи като изпълнител, води до нови аранжименти и концерти.

В „Льо Ша ноар“, основано от Родолф Салис през 1881 г., се събират поети, певци, писатели и художници. Там се организират песенни представления, издава се списание и се играе театър на сенките. В този театър светлина проектира силуети върху екран и те се движат според развитието на разказа. Хората, които създават различните спектакли и издания на кабарето, използват едно и също място. Пианистът акомпанятор свири, поетите и писателите пишат, а подготвените от тях представления и списания достигат до зрители и читатели.

Три клавирни пиеси с антично име

Сати пише трите „Гимнопедии“ през 1888 г. В авторския ръкопис на първата са отбелязани мястото Париж и датата февруари 1888 г. Творбата е създадена скоро след преместването му в Монмартър. Ръкописът пази датата, на която е завършена пиесата, а рекламата адреса за покупка. Клавирната музика, която днес влиза в албуми, първоначално е написана от Сати на ръка и представена чрез печатни ноти.

Първата страница от ръкописните ноти на „Гимнопедия“ на Сати.
Първата страница от ръкописните ноти на „Гимнопедия“ на Сати.

Името „Гимнопедия“ е заимствано от древногръцки празник и танц. В ранните ноти на първата пиеса има и подзаглавие „Античен танц“. Сати използва това название за клавирната музика, написана в Париж. В партитурата стоят заедно заглавие, насочващо към древен танц, и ноти за съвременното пиано.

В ранното издание са включени и стихове от „Античните“ на неговия приятел, поета Контамин дьо Латур. В стихотворението се срещат заедно имената на танците сарабанда и гимнопедия. След като избира танцовото название за заглавие, Сати представя и стихотворение, в което то присъства. Той включва думи на поета колега в нотите на собствената си клавирна пиеса. Така ранното издание съчетава музика, написана лично от Сати, с текст на негов приятел.

Указанието „бавно и болезнено“

В обедния и вечерния списък на Mahina е включена „Гимнопедия № 1“ в изпълнение на Ан Кефелек. В наименованието на записа присъства Lent et douloureux. Това е указание за изпълнение „бавно и болезнено“. Сати съчетава дума за темпото с дума за емоционалния характер. Дори пиесата от сборния албум да е позната като спокойна клавирна музика, в оригиналните ноти остават тези два израза, избрани от композитора.

Пиесата се състои от бавен тривременен акомпанимент и проста мелодия. Сати поставя акорди един след друг, без веднага да разрешава появяващите се в тях дисонанси. Дисонансът е съчетание на едновременно звучащи тонове, което създава напрежение. Преминавайки към следващия акорд, Сати пише музиката така, че това звучене да продължи, вместо напрежението веднага да се разреши.

Докато акомпаниментът се повтаря, мелодията продължава над него. Музиката използва отново малко на брой елементи, като запазва звученето на акордите. Сати избира прости средства за музика в три времена и определя темпото и характера с указанието за изпълнение.

Приемът на тридесет и девет и изпитът по контрапункт

През 1905 г., на тридесет и девет години, Сати постъпва в Schola Cantorum. Минали са 17 години от написването на „Гимнопедиите“ през 1888 г. Този път учи контрапункт: композиционна техника, при която различни мелодии се развиват едновременно. Сати започва обучението, за да разшири средствата и строежа на своята музика. Композитор, който вече е публикувал клавирни пиеси, изучава наново отношенията между мелодиите. С опит като кабаретен изпълнител и автор на издадени произведения той отново става студент, посещава занятия и изпълнява задачи.

Сградата на парижката Schola Cantorum на фотография на Атже от 1900 г.
Сградата на парижката Schola Cantorum на фотография на Атже от 1900 г.

През 1908 г. Сати издържа годишния изпит по контрапункт с много висока оценка. В свидетелството, подписано от Венсан д’Енди, пише и че той отговаря на условията да започне обучение по композиция. Студентът, приет на тридесет и девет години, преминава занятията и завършва изпита. Композиторът, който след напускането на Парижката консерватория работи в кабаре и издава клавирни пиеси, този път получава оценка от Schola Cantorum. След простите акорди в „Гимнопедиите“ Сати изучава техника за едновременно развитие на няколко мелодии. Учебното заведение документира резултата с оценка и подпис.

В „Сократ“ от 1918 г. Сати превръща диалози на Платон в музика. Ако в „Гимнопедиите“ е използвал име на античен танц и стихове на приятел, в тази творба думите на Платон се пеят. Двете произведения, в които използва античността, имат различен състав. Едното е клавирна пиеса с название и стихове, а другото вокална творба, в която се пеят древни текстове. Сати използва думи, избрани от старинната литература и танци, в различни произведения. След клавирните пиеси от времето, когато рекламира ноти в кабарето, той продължава да използва литературата като материал за музика.

„Гимнопедиите“ от 1888 г. и мебелната музика от 1917 г.

Сати замисля мебелната музика през 1917 г., по-късно от „Гимнопедиите“ от 1888 г. В текст, изпратен до Кокто, той посочва обичая да се използват валсове и фантазии по опери при разнообразни събития. Обяснява, че вместо да се вземат произведения, предназначени за друга цел, иска да създава отделна музика, съобразена с потребностите на живота. Замисълът е музиката да стане част от ежедневието, както мебелите се поставят в жилищното пространство. Между създаването на клавирните солови пиеси и обяснението на тази идея има 29 години.

На 8 март 1920 г. в галерията Barbazanges мебелната музика на Сати е изпълнена между частите на пиеса на Макс Жакоб. Театърът и музиката присъстват в едно и също пространство, където се намира публиката. Сати търси приложение, различно от самостоятелната програма, в която се слуша съсредоточено само музика. Представя на действително събитие музиката за нуждите на ежедневието, която е описал на Кокто. Изминало е много време от периода през 1888 г., когато лично продава клавирни ноти. Сега разглежда как да се използва музиката в галерия, където се играе пиеса на друг автор.

Сати се интересува от ролята на музиката в обитаемото пространство. Пред Кокто критикува използването на валсове и оперни фантазии за други събития и заявява, че ще създава нова музика, съобразена с живота. Тази идея може да се свърже с по-късно разпространената фонова музика. По онова време Сати се стреми преди всичко да намали звука, който заглушава разговора. Когато говорещите хора и слушаната музика споделят едно пространство, той иска да композира според предназначението му.

Оркестрацията на Дебюси и по-късната работа на Сати

Дебюси оркестрира първата и третата „Гимнопедия“. Аранжиментите са изпълнени на 20 февруари 1897 г. в парижката зала „Ерар“ под диригентството на Гюстав Доре (Gustave Doret). Композиторът колега разпределя между различни инструменти пиесите, които Сати е написал за пиано. Дебюси, с когото се запознават в кабарето, представя музиката на Сати с друг изпълнителски състав. Две пиеси на композитора, който лично рекламира нотите си, прозвучават на този концерт с диригент и оркестър.

Клод Дебюси, заснет във фотографското ателие на Надар.
Клод Дебюси, заснет във фотографското ателие на Надар.

През 1888 г. Сати дава на клавирните си пиеси име на танц и рекламира нотите в списание. През 1905 г. постъпва да учи контрапункт, а през 1908 г. завършва изпита. По-късно предлага мебелна музика и превръща думите на Платон в песни. Музикантът, който работи като акомпанятор, пише собствени солови пиеси и отново посещава занятия, дори след като вече е публикувал произведения. В нотите на „Гимнопедиите“ поставя указанието „бавно и болезнено“, а в рекламата за продажбата им използва преувеличения и шеги. Сати представя музиката си, като лично създава заглавията, нотите и текстовете, с които ги популяризира.

Музиката, която слушаме в Mahina

В Mahina звучи „Гимнопедия № 1“ в изпълнение на Ан Кефелек. Ако разпознаете пиесата, можете да разкажете на човека, с когото сте дошли, за забавната реклама на Сати или за това как той отново става студент на тридесет и девет години.