В тази статия
- Трите „Гимнопедии“, написани през 1888 г.
- Лявата ръка изгражда основата само с две движения
- Дясната ръка не върви в клетките на акомпанимента
- „Бавно“ не означава „спряло“
- Дори при връщане на същото място споменът за акорда е различен
- Защо държим близо музика, която тихо се повтаря
- Четири въпроса за повторението в „Гимнопедия № 1“
Краткият отговор
„Гимнопедия № 1“ от Satie е първата от три пиеси, написани през 1888 г., а в партитурата е отбелязано „бавно и болезнено“. Лявата ръка повтаря равномерна стъпка, в която се редуват нисък бас и по-висок акорд, но позицията на баса и цветът на акордите непрекъснато се променят, а мелодията в дясната ръка диша над тях с фрази с различна дължина. Повтаря се рамката, но разстоянията и цветовете вътре в нея се менят — затова музиката не е скучно копие.
Три места, в които да чуем промяната в повторението
- И трите „Гимнопедии“ са написани през 1888 г., а № 1 се движи в бавен триделен пулс.
- Моделът бас–акорд в лявата ръка изглежда еднакъв, но височината на тоновете и строежът на акордите непрекъснато се променят.
- Дължината и паузите на фразите в дясната ръка не съвпадат с равномерната стъпка на акомпанимента и създават дълъг дъх.
В дълбочина
Трите „Гимнопедии“, написани през 1888 г.
Автографните партитури на трите „Гимнопедии“ се пазят във Френската национална библиотека. № 1 е датирана 02.1888 г., № 2 — 03.1888 г., а № 3 — 04.1888 г.; № 1 е публикувана първо в списание през 08.1888 г. Първото самостоятелно издание на Satie излиза през 1895 г.
Трудно е произходът на необичайната дума „гимнопедия“ да се сведе до едно сигурно обяснение. Преди загадката на заглавието може да се чуе съвсем простата стъпка на пианото. Вместо голямо развитие Satie ни кара дълго да се вслушваме в малките разлики на хармонията и мелодията вътре в повтарящата се рамка.
Лявата ръка изгражда основата само с две движения
Лявата ръка изсвирва нисък бас, а после поставя акорд по-високо и повтаря тези две действия. Правилото „ниско – високо, ниско – високо“ се превръща в стъпката на цялата пиеса. Моделът е толкова ясен, че дори слушателят, който го чува за първи път, бързо намира основата.
Басът обаче не остава на едно място и съставът на акордите се променя. Разстоянието между ниския тон и горния акорд ту се разширява, ту се свива, а с него се променя и усещането за пространство. Ритъмът е същият, но хармонията се движи, затова познатото и необичайното възникват едновременно.
Дясната ръка не върви в клетките на акомпанимента
Мелодията в дясната ръка не започва ново изречение при всеки акорд на лявата. Някои тонове се задържат дълго, фрази прекрачват тактовата черта, а пауза идва по-рано от очакваното. Усещането е за човек, който говори свободно, потънал в мисли, върху равномерни стъпки.
Първия път си тананикайте само мелодията, а втория проследете единствено лявата ръка. Когато ги чуете заедно на третия път, ще различите кога краят на мелодичната фраза съвпада с промяната на акорда и кога се разминават. Именно това разминаване дава време на простия модел.
„Бавно“ не означава „спряло“
Френското указание в партитурата на № 1 е Lent et douloureux — „бавно и болезнено“. Бавното темпо не означава всеки акорд да бъде натиснат тежко и неподвижно, а басът и акордът да имат време да прозвучат пълно, без да се губи големият редуващ се пулс.
Ако е прекалено бавно, изречението се разпада; ако е твърде бързо, промените на акордите отлитат. Когато сравнявате добри изпълнения, не се вторачвайте в минутите, а чуйте дали стъпката на лявата ръка продължава, докато дясната има достатъчно пространство да диша.
Дори при връщане на същото място споменът за акорда е различен
Ако при завръщането на познатата мелодия долният акорд не е съвсем същият, се променя и емоционалната температура. Слушателят разпознава мелодията и едновременно усеща, че средата около нея е друга. Повторението не съкращава вече чутото, а е рамка, в която разликите изпъкват по-ясно.
Веднъж чуйте последователно началото и подобна мелодия от втората половина. Достатъчно е да сравните само едно: позицията на баса, светлината на акорда или времето, останало след края на мелодията. В мига, когато откриете малката разлика, повторението престава да бъде фон и става тема на творбата.
Защо държим близо музика, която тихо се повтаря
„Гимнопедия № 1“ ни насочва към повтарящия се ритъм и малките хармонични промени, а не към силния звук или бързата виртуозност. Равномерната стъпка създава основа за сравнение, а променящите се бас и мелодия показват със звук, че простотата и липсата на промяна не са едно и също.
Mahina Vegan Table изпълва пространството за хранене с класическа музика. В този журнал продължаваме с достъпни истории за промените в акордите и мелодиите, които можете да откриете в класическите произведения.
Четири въпроса за повторението в „Гимнопедия № 1“
- Една пиеса ли е „Гимнопедии“?
- Това е общото заглавие на три пиеси за пиано, написани от Satie през 1888 г.; най-често изпълняваната № 1 е първата от тях.
- Лявата ръка повтаря ли един и същ акорд до края?
- Ритмичната рамка остава сходна, но басът и строежът на акордите непрекъснато се променят. Еднакво е движението, а звуковият цвят се мести.
- Означава ли „бавно и болезнено“ да се свири изключително бавно?
- Това не е само указание за скорост. По-добре е да се разбира като характер, който оформя едновременно тежестта на акордите и израза на мелодията в бавния пулс.
- Кое се улавя най-лесно при първото слушане?
- Първо уловете двете движения на лявата ръка — редуването на нисък бас и горен акорд — а после чуйте къде завършват фразите в дясната.
Вижте актуалната информация за посещение и пространството на Mahina Vegan Table.
Информация за посещение на Mahina Vegan Table
