„Ла Фолия“ на Корели: от иберийския танц до цигулковите вариации

От Португалия към Иберийския полуостров

Фолия е танц, много по-стар от Корели. Произхожда от Португалия, а най-ранните примери се появяват през XV век. По-късно музиканти го изпълняват многократно и добавят нови вариации. През втората половина на XVII век, когато живее Корели, името вече е познат материал и за италианските музиканти. Зад името на композитора на цигулковата соната стои история на танц, предаван от поколения танцьори и музиканти.

Фолия е популярен танц, развил се на Иберийския полуостров в края на Средновековието. С корени в Португалия, той е широко използван и в Испания и заема важно място в иберийската инструментална музика през XVII и XVIII век. Савал събира фолии от различни епохи в един албум. Наред с Корели и Марен Маре включва Диего Ортис и анонимна музика, изпълнявайки и онова, което се предава още преди известните композитори.

Съставът на албума събира различни звуци, които подкрепят танца. Савал свири виола да гамба, а други музиканти изпълняват виуела, китара, теорба, клавесин, орган и арфа. Освен перкусионист участват и изпълнители на кастанети и звънчета. Струнните музиканти с лък и с щипка, клавишните и ударните добавят различни звуци към повторенията на фолията. В иберийската музика на Савал се събират много повече видове инструменти, отколкото в цигулковата соната на Корели.

Двадесет и три вариации и редът на акомпанятора

През 1700 г. Корели публикува дванадесет цигулкови сонати като опус 5 и ги посвещава на бранденбургската курфюрстиня София Шарлота. Последна е сонатата в ре минор „Ла Фолия“. През XVIII век сборникът излиза в повече от четиридесет последващи издания. Изучаващите цигулка търсят тази музика, а ученикът Джеминиани я аранжира и за струнен ансамбъл. Обедният и вечерният списък на Mahina включват № 12 от опус 5 от албума на квартет „Пърсел“. Квартетът записва албума през май 1986 г. в лондонската църква „Сейнт Барнабас“.

След темата на „Ла Фолия“ следват двадесет и три вариации. Цигулката редува бързо изпълнявани кратки ноти с дълго свързани тонове. Корели поставя бавни вариации между бързите, така че при повторението на една тема да се променят темпото и характерът. Накрая в басо континуо се появяват бързи шестнадесетини. Басо континуо е акомпанимент, който поддържа соловия инструмент чрез басова мелодия и акорди. Тъй като в края и акомпаняторът получава бързи движения на ръцете, техническите изисквания на творбата се разпределят между участниците.

Френската музика върху същия танц

През 1701 г., годината след сонатата на Корели, французинът Марен Маре включва фолия във втория си сборник за виола да гамба. Заглавието Les Folies d’Espagne означава испанските фолии. Маре заявява, че внимателно е обработил басо континуо и че гравирането на нотите е отнело много време. Италианска цигулкова соната и френска творба за виола да гамба използват материала на един танц почти едновременно. Творбата на Маре има тридесет и две вариации, с девет повече от тази на Корели.

Маре използва особеността на виолата да гамба да свири акорди чрез едновременно звучене на няколко струни. Преплита соловата мелодия с басовия акомпанимент и в някои вариации включва фигури, напомнящи прокарване на ръка по китарни струни. Това китарно изразяване може да се слуша във връзка с иберийския танцов произход на фолията. Макар материалът да е един, използването на бързи цигулкови фигури и плътни акорди на виолата се различава. Маре украсява танцовия материал чрез струните и акордите на инструмента, който сам свири.

Ученикът, заминал от Рим за Лондон

Ученикът на Корели Франческо Джеминиани предава музиката на учителя си в Англия. След обучението при Корели в Рим заминава за Лондон на двадесет и седем години, а по-късно работи и в Дъблин. Първите ансамблови творби, които предлага в Лондон, са аранжименти на сонати на Корели. Тогава творбите на Корели са популярни и в Англия. Джеминиани преобразува музиката за соло цигулка и акомпанимент така, че струнни музиканти да разделят изпълнението.

При пренасянето за ансамбъл Джеминиани допълва хармонията и контрапункта, загатнати в оригиналните сонати. Разширява отношенията между едновременно движещите се мелодии и разпределя солото и акомпанимента сред повече струнни гласове. В музиката, която първоначално поема един солист, участват повече инструменти. При изпълнение на концерта във фа мажор на Джеминиани Boston Baroque използва украшенията от оригиналната соната на Корели. Включвайки тази творба и „Ла Фолия“ в един албум, ансамбълът представя резултатите от преработката на различни сонати на Корели за съвместно изпълнение.

В „Ла Фолия“ на Джеминиани малка група солисти и по-голяма струнна група се редуват. Малката група се нарича кончертино, а голямата рипиено. Диалогът между соловата цигулка и акомпанимента се разширява до обмен между две групи. В книгата си за изпълнителско изкуство от 1749 г. Джеминиани си спомня, че учителят му е бил особено доволен от композирането на „Ла Фолия“. Корели, превърнал португалски танц в цигулкова соната, и ученикът, възложил сонатата на много струнни инструменти, използват различни състави за една тема.

Другата фолия на Вивалди

Вивалди също прави фолията вариационна творба. Изгражда я от една тема и деветнадесет вариации. Запазва разпознаваемостта на първата мелодия, но променя ритъма, темпото, динамиката и начина на свързване или отделяне на нотите. При повторението на темата задава нова трайност, сила и скорост. Повече от 150 композитори пишат по тази стара мелодия. Работата на Корели, Маре и Вивалди, избрали различни инструменти и брой вариации, продължава и след тях.

Фолията на Вивалди е включена в опус 1, издаден от Джузепе Сала във Венеция през 1705 г. Сборникът съдържа дванадесет камерни трио сонати. Вивалди завършва с фолия като последна пиеса, както Корели я поставя в края на своя сборник с цигулкови сонати. Тази камерна музика може да се изпълнява и на частни музикални събирания в дома. Познатият танцов материал служи и за последна творба в камерна програма, изпълнявана от събрани благородници и любители.

Съвременните струнни музиканти, които тропат с крак

Американската композиторка Мичи Уянко преработва „Ла Фолия“ на Джеминиани, като възлага на струнните изпълнители и ударни инструменти, и тропане с крак. Включва col legno, удряне на струните с дървената част на лъка, и sul ponticello, движение на лъка близо до мостчето, за да промени характера на струнния звук. Върху повтарящата се хармония на фолията целият ансамбъл и солистите се редуват, а малки мотиви се предават последователно между изпълнителите. Струнните ноти и звукът на краката присъстват в една партитура.

За изпълнение през 2021 г. Уянко подготвя версия за единадесет музиканти. При промяна на броя според противоепидемичните правила тя преразпределя музиката на всеки изпълнител. От иберийските танцови музиканти през солиста и акомпанятора в сонатата на Корели, двете струнни групи на Джеминиани и тропащите изпълнители на Уянко се променят телата и инструментите, които представят фолията. В записа на квартет „Пърсел“ в Mahina срещаме вариациите за цигулка и басо континуо, създадени от Корели в тази дълга история. Бързите ноти на акомпанятора в края също са негов дял в творбата.

Музиката, която слушаме в Mahina

В музиката на Mahina присъства „Ла Фолия“ на Корели в изпълнение на квартет „Пърсел“. Творбата променя една тема многократно, така че дори да чуете само една-две фрази по време на храненето, можете да се забавлявате, сравнявайки как се преобразува предишната мелодия.