В тази статия
- Мигът, в който Debussy не може да бъде обяснен само с „новаторство“
- Сарабандата е танц — защо тогава звучи почти неподвижно?
- Как да чуем трите пласта в записа на Michelangeli
- Втората песен, скрита под мелодията
- Пространството между акордите също е част от изпълнението
- Как да не слушаме тихата музика само тихо
- Четири въпроса и отговора за Рамо и сарабандата
Краткият отговор
„Посвещение на Рамо“ е втората пиеса от „Образи, книга 1“ на Debussy, а в партитурата характерът ѝ е указан като „бавно и тържествено, в стила на сарабанда“. Албумът на Michelangeli с музика на Debussy включва тази пиеса заедно с „Отражения във водата“. Когато слушате изпълнението, обърнете внимание не просто на бавното темпо, а на това дали горните, средните и долните тонове на всеки акорд се чуват отделно и колко дълго се запазва пространството преди следващия акорд.
Три ключа към бавната сарабанда
- Това е бавната средна пиеса в „Образи, книга 1“.
- Рамо в заглавието е френският бароков композитор Жан-Филип Рамо, а Debussy изразява почитта си чрез стъпката на сарабандата.
- В записа на Michelangeli можете да чуете колко ясно са разграничени не само най-високата мелодия, но и вътрешните гласове и движението на ниския бас.
В дълбочина
Мигът, в който Debussy не може да бъде обяснен само с „новаторство“
През 1903 г. Debussy е силно впечатлен от постановка на операта „Кастор и Полукс“ от Рамо и това преживяване става част от предисторията на бавната пиеса „Посвещение на Рамо“. Вместо буквално да възстанови миналото, той пресъздава спомена за стар танц със собствения си пианистичен език.
Можете да слушате пиесата и без да познавате Рамо. Същественото е, че Debussy изследва тембрите на бъдещето, докато разговаря с миналото на френската музика. Не приемайте заглавието „посвещение“ като изпит по знания, а като сцена, в която стара стъпка е осветена с нова светлина.
Сарабандата е танц — защо тогава звучи почти неподвижно?
Сарабандата е бавен танц в триделен размер. Пулсът в тази пиеса е ясен, но ако всеки удар се натисне еднакво, музиката само натежава. Усетете как центърът едва доловимо се накланя към второто време и после се отпуска — така дори между неподвижните акорди се появява крачка.
Вместо да отброявате силно с пляскане, представете си, че тежестта на тялото леко се събира на „две“ в „едно – две – три“. Докато мелодията се проточва, басът в лявата ръка се променя и хармонията се раздвижва, сякаш цветът на пода в същото пространство става друг.
Как да чуем трите пласта в записа на Michelangeli
Албумът на Michelangeli с музика на Debussy включва „Отражения във водата“ и „Посвещение на Рамо“ от цикъла „Образи“.
В изпълнението на Michelangeli, докато акордът се разгръща, чуйте последователно най-високия тон, средните тонове и ниския бас. Когато сравните кой звук се появява първи и кой остава най-дълго, разстоянието и равновесието между трите пласта се чуват по-конкретно.
Втората песен, скрита под мелодията
При първото слушане се чува главно най-високата мелодия. При второто я оставете за момент и се вслушайте дали средните тонове стоят на едно място или се местят стъпка по стъпка. Малките промени вътре в акорда са силата, която непрекъснато движи бавната музика напред.
При третото слушане можете да следите само баса. Когато ниският тон се промени, има моменти, в които горният акорд просветлява или потъмнява. После чуйте трите пласта заедно и проследете кой глас излиза напред и кой остава назад. Така ще прецените баланса на записа със собствения си слух.
Пространството между акордите също е част от изпълнението
При бавна пиеса е лесно да решим, че тя звучи дълбоко само ако следващият тон бъде изсвирен по-късно. Истинското напрежение идва не толкова от продължителността на забавянето, колкото от това колко от отзвука на предишния акорд е останал, когато започне следващият. Ако се застъпят твърде рано, цветовете се размиват; ако паузата е прекалено дълга, фразата се прекъсва.
Чуйте един и същ откъс два пъти, а втория път се съсредоточете не върху тоновете, а върху времето, за което изчезват. Ако следващият бас влезе точно когато пространството утихва, тишината вече не е празнина, а праг, който променя посоката.
Как да не слушаме тихата музика само тихо
В „Посвещение на Рамо“ може да изглежда, че няма много големи събития, но тежестта вътре в акордите непрекъснато се мести. Бавните пиеси са трудни за начинаещия не защото нищо не се случва, а защото събитията са малки. Избирайте последователно високата мелодия, вътрешните гласове и баса и тези малки движения ще се чуят.
Mahina Vegan Table изпълва пространството за хранене с класическа музика. В журнала няма просто да изброяваме прочути мелодии, а ще продължим да предлагаме ключове, с които при следващата среща със същата творба да чувате пласт по пласт движението на високата мелодия, вътрешните гласове и баса.
Четири въпроса и отговора за Рамо и сарабандата
- Кой е Рамо от заглавието?
- Жан-Филип Рамо е френски бароков композитор и музикален теоретик. Debussy свързва впечатлението от музиката му с тази пиеса за пиано.
- Какво е сарабанда?
- Бавен танц в триделен размер. В тази пиеса правилата на танца се чуват не като непосредствена танцова музика, а като тържествена стъпка и преместване на тежестта.
- Включва ли албумът на Michelangeli целите „Образи, книга 1“?
- Не. Албумът включва „Отражения във водата“ и „Посвещение на Рамо“, но не и „Движение“.
- Какво да слушам в бавната музика, за да не ми се доспи?
- Не следвайте непрекъснато само мелодията. Веднъж изберете вътрешните гласове, после баса, а накрая — времето, за което акордът изчезва.
Вижте актуалната информация за посещение и пространството на Mahina Vegan Table.
Информация за посещение на Mahina Vegan Table
