В тази статия
Краткият отговор
През 1903 година Дебюси слуша операта Кастор и Полукс на Рамо и пише благоприятна рецензия във вестник Жил Блас. Две години по-късно завършва първата поредица от клавирните Образи. Първата пиеса е Отражения във водата, втората Почит към Рамо, а последната Движение. Между две названия, посветени на водата и движението, поставя името на стар френски композитор. В цикъла, публикуван през октомври 1905 година, представя три пиеси за едно пиано. Втората, за която предписва характер на бавна сарабанда, посвещава на Рамо.
В дълбочина
Музиката на Рамо на концерта от 1903 година
Дебюси слуша първите две действия на Кастор и Полукс в парижката Schola Cantorum. Рецензията, написана за Жил Блас, по-късно влиза в сборника Господин Крош. В текста лично посочва мястото на концерта и обхвата на чутото. Слушането на този концерт в началото на 1903 година и новата оценка на Рамо могат да се разглеждат във връзка с по-късното написване на Почит към Рамо.
В епизода с погребението на Кастор Дебюси се интересува повече от плачещите хора, отколкото от античните костюми и шлемове на героите. В оперните персонажи открива скръб, позната на него и на съвременната му публика. При оценката на монолога на Полукс пише, че забравя различията във времето и пространството и усеща Рамо като съвременник. Когато обяснява в текста вълнението си, цени начина на изразяване на чувствата повече от давността на композицията. За него Рамо е име на стара Франция, но и автор, чиято музика трябва отново да се изпълнява и слуша.
По това време във Франция вече има усилия за възстановяване и издаване на нотите на Рамо. През 1894 година Франсис Маняр призовава за тази работа във вестник Фигаро. Издателство Дюран започва да публикува събраните произведения през следващата година. За изпълняване на старите творби музикантите се нуждаят от четими ноти. Вестникарското предложение продължава в редакционна работа на композитори и издател, които подреждат клавирните творби и оперите по томове. Издателят и редакторите подготвят материали, за да могат и други изпълнители да опознаят музиката на Рамо, която Дебюси е чул на концерта.
Спорът за първата опера и събраните произведения на Рамо
Първата опера на Рамо, Иполит и Арисия, е представена в Париж на 1 октомври 1733 година. Той е на петдесет и е известен предимно като теоретик на хармонията. Операта има успех, но предизвиква и музикални спорове. Композиторът, чието име по-късно се споменава при обсъждането на френската традиция, разделя слушателските мнения още с първата си опера. В кариерата на Рамо, когото Дебюси почита, се съчетават работата на автор, подреждащ теорията, и на композитор, представящ нова сценична музика.

Рамо преработва Иполит и Арисия при следващи представления. Запазени са версии, подготвени за изпълненията от 1742 и 1757 година. Макар заглавието да остава същото, съдържанието зависи от това коя композиторска редакция е избрана. За постановката си от 2020 година Опера Комик използва версията от 1757 година.

Дебюси също участва като редактор в събраните произведения на Рамо, издавани от Дюран. Клавирните творби в първия том от 1895 година са подготвени от Сен-Санс, а върху оперните томове работят, наред с други, д’Енди, Дюка и Гилман. Редактираните от Дебюси Празници на Полихимния излизат през 1908 година. След почитта към предшественика чрез заглавието на клавирната пиеса от 1905 година той поема и подготовката на неговите оперни ноти за издаване. В поредицата, чиято работа е разпределена между издателя и няколко музиканти, Дебюси чете и подрежда конкретна творба. След рецензията и композицията продължава интереса си към Рамо и с нотна редакция.
Колегите му също използват старата френска музика в свои произведения. Дюка написва клавирни вариации върху тема на Рамо, а Равел включва името на Купрен в заглавието Гробът на Купрен. В обкръжението на Дебюси продължават опитите имената и музиката на предшественици да се свързват с нови творби. Дюка създава вариации върху по-стара тема, а Дебюси самостоятелна клавирна пиеса, посветена на Рамо. Съвременни композитори припомнят музиканти от миналото, но избират различни заглавия и форми. Във всяка творба личността, която се почита, и видът на написаната музика се съчетават по различен начин.
Свободно използване на сарабандата
Първата поредица от Образи включва последователно Отражения във водата, Почит към Рамо и Движение. Дебюси завършва трите пиеси и ги публикува за пиано през 1905 година. Между заглавията, свързани с вода и движение, поставя името на реален композитор. На средната пиеса дава заглавие, изразяващо почит, а от двете страни подрежда творби с различен характер. Изпраща цикъла на Дюран след написването и преработката на трите пиеси. Композиторът, развълнуван от стара опера, представя музиката в чест на Рамо като една част от нов клавирен цикъл.
В нотите предписва бавно и тежко изпълнение. Добавя и указание да се запази стилът на сарабандата, но без строго придържане към него. Сарабандата е танц, използван в старите сюити. Първо композиторът определя темпото и характера, а после обяснява колко стриктно да се следва танцовият стил. Заглавието в чест на Рамо и думата сарабанда се отнасят към стара музика, но пианистът свири според нотите и указанията на Дебюси. В партитурата името на стар танц стои до авторското изискване формата му да се използва свободно.
След изпращането на цикъла Дебюси пита издателя Жак Дюран дали лично е изсвирил трите пиеси. После изразява надежда музиката му да намери място в клавирната литература до Шуман и Шопен. Авторът, включил името на предшественик в заглавието, едновременно очаква публикуването и оценката на собствените си творби. В това писмо не обяснява дълго основанията за почитта към Рамо, а говори за това колко добре се съчетават трите току-що завършени пиеси и как могат да бъдат приети.
Преди изпращането на нотите прави промени. През август 1905 година уведомява Дюран, че ще изпрати трите пиеси след седмица, но променя плана, понеже не е доволен от Отражения във водата. Обяснява, че ще напише друга пиеса с нови хармонични открития, и изпраща цикъла в края на същия месец. До последния момент преглежда първата творба, която трябва да излезе заедно с почитта към Рамо. Списъците за обяд и вечеря в Mahina включват Почит към Рамо в изпълнение на Микеланджели. Тази музика е част от цикъла, в който Дебюси преработва три пиеси и подготвя издаването им.
Дебюси пише клавирна музика и редактира опера
Макар пиесата да отдава почит на Рамо, трудно може да се разбира като ново произведение, построено чрез пряко заимстване на неговия музикален стил. Дебюси записва името на предшественика в заглавието, но създава собствена клавирна музика. Слушането на операта на Рамо, развълнувало композитора, изпълнителското указание с име на стар танц и завършената клавирна пиеса се следват едно след друго. При възхищението си от музиката на предшественика Дебюси използва в новото произведение собствени акорди и клавирни изразни средства.


През 1905 година Дебюси публикува собствените си клавирни пиеси, а през 1908 година излиза операта Празници на Полихимния на Рамо в негова редакция. Подобно на Сен-Санс, д’Енди, Дюка и Гилман, работещи върху събраното издание, той чете и подрежда стари ноти. Продължава както писането на клавирна музика, така и подготовката на операта на предшественика за публикуване. След възхитената рецензия отделя време за собствена композиция и нотна редакция. Интереса, изразен след концерта, развива в различни видове публикации.
Съвременник, открит в миналото
През 1915 година Дебюси написва Сонатата за флейта, виола и арфа. И в нея продължава интереса си към старата френска музика. От издаването на Почит към Рамо са изминали десет години. Вместо солово пиано избира камерен състав от три инструмента, но продължава да се обръща към музиката на предходни епохи. След клавирната почит към Рамо и редакцията на неговата опера създава нова камерна творба.
В операта, която Дебюси слуша от залата през 1903 година, герой плаче след загубата на любим човек. В рецензията пише, че тази скръб е разбираема и за хората от неговото време. В клавирните ноти, изпратени на издателя през 1905 година, включва името на Рамо и указание за стил на сарабанда. Пред Дюран изразява и надежда трите пиеси да застанат до Шуман и Шопен. Записва причините за възхищението си от старата музика и след завършването на новата очаква изпълнението и публикуването ѝ. Името на почитания предшественик остава във втората пиеса на новия клавирен цикъл.
Музиката в Mahina
Сред музиката в Mahina е и Почит към Рамо в изпълнение на Микеланджели. Докато звучи, можете да поговорите за това как Дебюси изразява чрез клавирна пиеса уважение към музикант, живял много преди него.





