В тази статия
  1. Разширеният диапазон за инструмента на Щадлер
  2. Първите издания и рецензията от 1802 година
  3. Басет кларинетът, избран от Майер
  4. От оркестрова кларинетистка до солистка
  5. Съвременни издания с две солови партии
  6. Музиката в Mahina

Краткият отговор

Концертът за кларинет K. 622 на Моцарт е написан за инструмента на Антон Щадлер с разширен нисък регистър. Завършената собственоръчна партитура не е запазена. В първите посмъртни издания соловата партия е променена за обикновен кларинет. Днешните редактори на версии за басет кларинет възстановяват изгубените ниски тонове, като сравняват запазения ръкописен фрагмент, отпечатаните ноти и рецензията от 1802 година.

В дълбочина

Разширеният диапазон за инструмента на Щадлер

През 1791 година Моцарт пише Концерта за кларинет K. 622 за Антон Щадлер. Преди това създава за него и Квинтета за кларинет K. 581. В квинтета участват четири струнни инструмента и кларинет, а в концерта оркестър и солов кларинет. В камерната музика Щадлер получава партия за свирене с малка група струнни, а в концерта соло пред голям състав. Моцарт използва инструмента на един и същ изпълнител в два вида ансамбли и пише музика за съвместно изпълнение на кларинет и струнни.

Записаният нотен диапазон на басет кларинета. Малките ноти отдолу обозначават ниски тонове, недостъпни за обикновен кларинет.
Записаният нотен диапазон на басет кларинета. Малките ноти отдолу обозначават ниски тонове, недостъпни за обикновен кларинет.

Кларинетът на Щадлер има още четири тона под ниското ми: ми бемол, ре, до диез и до. Разширяването на диапазона позволява на солиста да свири по-ниско от преди. Днес наричаме този инструмент басет кларинет. Той достига четири полутона под най-ниския тон на обикновения кларинет, което позволява на композитора да пише мелодия в този регистър. За да се изсвири ниското до в нотите, е нужен инструмент, способен да го произведе. Тези четири тона са пряко свързани с различията между оригиналната солова партия и по-късните издания.

Запазеният ранен ръкописен фрагмент започва с музика за басетхорн в сол. В хода на писането Моцарт възнамерява да промени соловия инструмент на басет кларинет в ла и в ръкописа остават следи от това. Между началната идея за басетхорн и окончателната форма на Концерта в ла мажор има преработки. Фрагментът съдържа ноти, написани лично от композитора. Той е един от материалите, които редакторите използват при изучаването на соловата партия на концерта с изгубена завършена партитура, и запазва първоначалния избор на инструмент и последващата му промяна.

Първите издания и рецензията от 1802 година

Около 1801 и 1802 година три издателства публикуват оркестровите партии на концерта. И в трите издания басетовият регистър е премахнат, а солото е приспособено за обикновен кларинет. Творбата, написана за разширения инструмент на Щадлер, така може да се изпълнява на инструмент с по-малък диапазон. След смъртта на Моцарт музикантите, желаещи да изпълнят концерта, могат да използват тези печатни ноти. При отпечатването и разпространяването на творбата се предава и соловата партия с ниските тонове, преместени в друг регистър.

Програмата на концерта на Щадлер в Рига на 21 март 1794 година с изображение на басет кларинет.
Програмата на концерта на Щадлер в Рига на 21 март 1794 година с изображение на басет кларинет.

През 1802 година рецензентът пише, че концертът е създаден за кларинет, достигащ ниско до. Отбелязва, че няколко фрази от отпечатаната солова партия трябва да се изпълняват с октава по-ниско, и споменава промени в Adagio. Рецензията е свидетелство от времето, което може да се използва при възстановяването на ниските тонове в нови ноти. Критикът, чел ранното издание, вече познава разликата между диапазона на оригиналния инструмент и отпечатаното соло. Днешните редактори сравняват нотите с неговите бележки и изследват фразите, в които е променена височината на тоновете.

Кларинет, изработен от Валентин Мецлер в края на XVIII или началото на XIX век.
Кларинет, изработен от Валентин Мецлер в края на XVIII или началото на XIX век.

Всеки запазен материал дава различна информация. Ръкописният фрагмент съдържа нотите и поправките на Моцарт, а посмъртните издания соло за обикновен кларинет. Тогавашната рецензия описва инструмента с ниско до и променените фрази. Днес има и издания с копия на ръкописния фрагмент и рецензията. Така изпълнителят може да чете новите ноти и едновременно да разглежда старите материали, използвани при редакцията. Едно издание събира документи от различни периоди, които обясняват предаването на соловата партия.

Басет кларинетът, избран от Майер

За записа на Забине Майер с Дрезденската Щатскапеле под диригентството на Ханс Вонк изрично е посочено използването на басет кларинет. Майер избира инструмент с още четири тона под ниското ми. На него изпълнява ниските фрази, които обикновеният кларинет не може да изсвири в същия регистър. Записва концерта, създаден за Щадлер, на съвременен инструмент с разширен диапазон. Докато Дрезденската Щатскапеле изпълнява оркестровата музика, а Вонк дирижира, Майер свири солото с ниския регистър, за който Моцарт е писал на Щадлер.

Реплика, създадена по басет кларинета на Щадлер.
Реплика, създадена по басет кларинета на Щадлер.

При обяснението на творбата Майер говори едновременно за простота и дълбоки чувства и я сравнява с религия. Това е нейното собствено виждане за концерта. Изпълнителката, възстановила ниските тонове с басет кларинет, описва и чувствата, които изпитва в музиката. Избраният инструмент позволява ниските тонове да прозвучат, докато споменатата простота е оценка за характера на произведението. Решението ѝ съчетава подготовка на инструмент, съответстващ на соловия диапазон, и размисъл за израза на музиката.

Втората част, Adagio, има форма A-B-A: началната тема се връща след средния дял. След контрастната музика в средата отново прозвучава същата мелодия. Първо е представено солото, музиката преминава в друг раздел и после се връща към първоначалния материал. До солистката свири оркестър с флейти, фаготи, валдхорни и струнни. И в тази бавна част композиторът разделя в нотите местата със самостоятелна солова мелодия от разделите, поети заедно от оркестъра.

От оркестрова кларинетистка до солистка

Караян иска да назначи Майер в Берлинската филхармония, но оркестрантите се противопоставят. Мненията на диригента и музикантите се сблъскват по въпроса дали съставът да приеме избраната от него изпълнителка. Диригентът, който иска да я назначи, и музикантите, които трябва да работят с нея, оценяват решението различно. Майер, известна като концертна солистка, работи и като оркестрова кларинетистка. В един състав трябва да съгласува звука си с останалите духови и струнни и да свири своята партия заедно с колегите. Приемането ѝ показва различни позиции на диригента и оркестрантите при избора на изпълнител.

Майер учи при Ото Херман в Щутгарт и при Ханс Дайнцер в Хановер. След работата в Симфоничния оркестър на Баварското радио и в Берлинската филхармония разширява соловата си кариера. Изпълнява с различни състави, включително Виенската филхармония, Чикагския симфоничен оркестър и Симфоничния оркестър на NHK в Токио. Изпълнителката, по-рано отговорна за кларинетната партия в един състав, започва да свири сола с множество диригенти и оркестри. Записът на Моцарт с Дрезденската Щатскапеле под диригентството на Ханс Вонк е част от тези сътрудничества.

Наред със соловата работа продължава и камерното музициране със семейството си. През 1983 година създава Trio di Clarone със съпруга си Райнер Веле и по-големия си брат Волфганг Майер. Те изпълняват по-малко известни творби на Моцарт и съвременна музика. Подготвят и нови концерти с джаз кларинетиста Михаел Рислер. Така солистката, която стои пред оркестър, създава малък ансамбъл с двама близки колеги. В репертоара на един камерен състав включва Моцарт и съвременни автори.

Съвременни издания с две солови партии

Днес съществуват издания, предоставящи соловата партия и за басет кларинет, и за обикновен кларинет. Изпълнителят може да избере според инструмента си. Двете солови партии на същия концерт са представени заедно с ръкописния фрагмент и рецензията от 1802 година. Едно издание включва както основанията за възстановяване на ниските тонове, така и нотите, предавани за обикновения кларинет. Едната партия възстановява оригиналния диапазон, а другата е подготвена за инструмент с по-ограничен нисък регистър.

Няколко композитори пишат нова музика за Майер. Тя изпълнява произведения на Жан Франсе, Едисон Денисов, Тошио Хосокава и Петер Йотвьош. Наред с Моцартовото соло, възстановено от стари документи, подготвя и музика, написана наново за нейния инструмент. Както Моцарт композира за Щадлер, така и по-късни автори работят с конкретна изпълнителка. В концертите ѝ се срещат вече публикувани творби с музика, която съвременници са написали за нея.

През есента на 1791 година Щадлер участва в пражката премиера на операта Милосърдието на Тит на Моцарт. Соловите раздели на две арии използват басет кларинет и басетхорн. В операта Моцарт пише инструмента на Щадлер за съвместно изпълнение с певци, а в концерта от същата година го поставя като солист пред оркестъра. Използва разширения диапазон и при свирене с гласове, и в инструменталния концерт. Музиката, написана за ниските тонове, достъпни на Щадлер, остава и на оперната сцена, и в солото на концерта.

Музиката в Mahina

Adagio от Концерта за кларинет на Моцарт, което пускаме в Mahina, е в изпълнение на Забине Майер. Когато отново срещнете тази музика, опитайте освен мелодията да чуете и ниските тонове на кларинета. Така можете да си припомните диапазона, за който Моцарт подготвя партията на Щадлер.