В тази статия
  1. Хората с маски и песента, която не вярва в щастието
  2. Картините на Вато и празниците на Верлен
  3. Ръкописът от 1890 г. и изданието от 1905 г.
  4. Песните и клавирната пиеса по едно стихотворение
  5. Редът на четирите пиеси и списъкът на Mahina
  6. Оркестровата „Лунна светлина“ на Капле
  7. Музиката, която слушаме в Mahina

Краткият отговор

В стихотворението „Лунна светлина“ на Верлен хора с маски свирят на лютня и танцуват. Те пеят за любов и щастие, но сякаш не вярват на собствените си думи. Дебюси създава вокална композиция по стихотворението през 1882 г., а по-късно пише друга песен. Започва клавирната сюита през 1890 г. и я публикува през 1905 г. Първоначално третата пиеса се нарича „Сантиментална разходка“, но при подготовката за печат той променя заглавието на „Лунна светлина“. Дебюси оставя отделни произведения: песни, в които певецът изпълнява думите на Верлен, и пиеса за пиано без текст.

В дълбочина

Хората с маски и песента, която не вярва в щастието

През 1869 г. Верлен публикува стихосбирката „Галантни празници“. Включеното в нея стихотворение „Лунна светлина“ започва със сравнение на душата на другия с необикновен пейзаж. През него минават хора с маски, които свирят на лютня и танцуват. Лютнята е старинен струнен инструмент, на който се свири с дърпане на струните. Вместо да посочи точното местоположение на градината, поетът описва пеещите и движещите се в нея хора, за да представи нечие вътрешно състояние. Музиканти и танцьори се появяват заедно, а маските са споменати още в началото.

Заглавната страница на първото издание на стихосбирката „Галантни празници“, публикувана от Верлен през 1869 г.
Заглавната страница на първото издание на стихосбирката „Галантни празници“, публикувана от Верлен през 1869 г.

Те пеят в минор за победата на любовта и за безгрижен живот. Верлен разграничава съдържанието на песента от чувствата на изпълнителите. Хората, които възпяват щастието, сякаш сами не вярват в него и са тъжни под пищните си костюми. Песента се слива с тихата, тъжна и красива лунна светлина. В края на стихотворението фонтаните между мраморните статуи сякаш ридаят от възторг. Верлен събира в едно стихотворение любовта, маските, музиката и водата и описва едновременно щастието, за което се пее, и тъгата на пеещите.

Дебюси подхожда към стихотворението по няколко начина. Два пъти създава вокална композиция по същия текст, а клавирната „Лунна светлина“ е музикално самостоятелна спрямо тези песни. Съществуват произведения, в които певец изпълнява думите на Верлен, и отделна клавирна пиеса със същото заглавие. Четейки стихотворението, срещаме маските, танците и хората, които пеят за любов. След срещата си с един и същ поетичен текст Дебюси оставя произведения за различни изпълнителски състави.

Картините на Вато и празниците на Верлен

Заглавието „Галантни празници“ е и наименование, с което се описват картини на художника от XVIII век Антоан Вато. В тях елегантно облечени хора се събират сред подобна на парк обстановка и участват в любовни игри. През 1717 г. Френската кралска академия приема неговото „Поклонение на остров Китера“ и създава категория за тази тема. Художникът изобразява облеклото и общуването на хората, а по-късно поетът използва същите думи за заглавие на стихосбирката. Така термин за класификация на живописта става и име на литературна творба.

„Поклонение на остров Китера“, нарисувано от Вато през 1717 г.
„Поклонение на остров Китера“, нарисувано от Вато през 1717 г.

В картините на Вато празничната радост съжителства с меланхолията. Изобразявайки срещи на елегантни хора, художникът предава и самотата, която може да се почувства сред весела компания. Верлен също пише за тъгата на танцуващите и пеещите. Хората от картините и от стихотворението са различни, но при разглеждането на двете творби се говори за съчетание на приятно събиране и тъжни чувства. Вато изгражда картината чрез позите на хората и обстановката, а Верлен описва с думи герои, които пеят за любов, но не вярват в щастието.

Бергамаската е танц, свързан с италианския град Бергамо. В първата строфа на „Лунна светлина“ Верлен поставя една до друга френската дума masques, която означава маски, и bergamasques. Двете сходно звучащи думи влизат в един и същ стих. Дебюси нарича клавирния си цикъл „Бергамаска сюита“. Тук можем да съпоставим избора на Верлен да използва думи за танц и маски в стихотворението и избора на Дебюси да включи име на танц в заглавието на сюитата. Зад заглавието стоят заедно географското име Бергамо, названието на танца и изразите във френското стихотворение.

Ръкописът от 1890 г. и изданието от 1905 г.

„Бергамаска сюита“ се основава на ранна творба от 1890 г. и е публикувана през 1905 г. Дебюси отбелязва годината 1890 върху коректурните листове, за да посочи, че произведението е от младостта му. Между първоначалната работа и издаването минават 15 години.

Първата страница на първото издание на „Лунна светлина“, публикувано от Fromont през 1905 г.
Първата страница на първото издание на „Лунна светлина“, публикувано от Fromont през 1905 г.

Четирите пиеси следват реда „Прелюд“, „Менует“, „Лунна светлина“ и „Паспие“. Ранното заглавие на третата е „Сантиментална разходка“, а четвъртата се нарича „Павана“. Непосредствено преди публикуването Дебюси променя тези две имена. „Прелюд“ и „Менует“ запазват първоначалните си заглавия. Композиторът преименува две пиеси, вместо да избира нови имена за всичките четири едновременно. Процесът на тази промяна е запазен върху коректурните листове за печат.

През 1891 г. ранната версия е предадена на издателството Choudens, а през 1902 г. наследник на Хартман я продава на Fromont. През април 1905 г. Дебюси предава окончателната версия на Fromont. Партитурата излиза два месеца по-късно, през юни. Следователно първият издател не отпечатва веднага получената творба; окончателното издание се появява много по-късно при друго издателство. Преди това Дебюси обработва коректурите и променя заглавията. Публиката опознава ранната творба, предадена на Choudens, като сюитата от четири пиеси, издадена от Fromont.

Песните и клавирната пиеса по едно стихотворение

През 1891 г. Дебюси пише вокалния цикъл „Галантни празници“ за глас и пиано. В него събира „Приглушено“, „Лунна светлина“ и „Марионетки“. В авторския ръкопис на вокалната „Лунна светлина“ има посвещение на госпожа А. Фонтен. Композиторът избира името на стихосбирката за заглавие на музикалния цикъл, а отделните песни назовава по съответните стихотворения. Певецът изпълнява текста на Верлен, а пианистът свири заедно с него. След като прочита стихосбирката, Дебюси поставя думите на поета върху ноти и ги оформя в три песни.

Дебюси създава вокална композиция по „Лунна светлина“ на Верлен и през 1882 г. Това е по-ранна работа от песента от 1891 г. След като веднъж превръща стихотворението в музика, той пише нова вокална творба по него. По-късно използва същото заглавие и за клавирната пиеса. В двете песни добавя различна музика към думите на едно и също стихотворение, а в пиесата за пиано създава само клавирна музика, без изпълнител, който да пее текста. Композиторът, който препрочита стихотворението и пише нова песен, използва името му и за произведение за соло пиано.

Редът на четирите пиеси и списъкът на Mahina

И „Менует“, и „Паспие“ носят имена на стари танци. В окончателния цикъл „Лунна светлина“ се намира между тях. При изпълнение на цялата сюита след първия „Прелюд“ звучат „Менует“ и „Лунна светлина“, а накрая „Паспие“. Дори днес да изберем само „Лунна светлина“ от сборен албум, в оригиналната партитура преди и след нея има други пиеси.

В обедния и вечерния списък на Mahina са включени отделно клавирни изпълнения на „Лунна светлина“ от Моура Лимпани и Чо Сонг-джин. „Менует“ на Чо Сонг-джин също присъства като самостоятелна позиция. В първоначалната сюита „Менует“ е втората, а „Лунна светлина“ третата пиеса. Така двете заглавия в списъка принадлежат към един цикъл, но са включени като отделни записи. По този начин музикалната програма по време на хранене събира части от цикли в самостоятелни позиции.

Оркестровата „Лунна светлина“ на Капле

В списъка присъства и „Лунна светлина“ в оркестрация на Андре Капле. Композитор на оригиналната клавирна пиеса е Дебюси, а Капле разпределя музиката между различни инструменти. „Лунна светлина“ е аранжирана и за орган, както и за други инструменти. Затова записи с едно и също заглавие се изпълняват от различни състави. При клавирното соло един музикант свири на клавишите; в оркестровата версия музиката се разпределя между много инструменти и изпълнители. Заглавието остава същото, но към него се добавят името на аранжора и съставът.

Композиторът и диригент Андре Капле, заснет през 1920 г.
Композиторът и диригент Андре Капле, заснет през 1920 г.

Дебюси, който подготвя ранната творба през 1890 г., използва името „Лунна светлина“ за третата пиеса при публикуването на окончателната версия през 1905 г. Документите от преди и след това пазят сведения за песните по стихотворението на Верлен, променените заглавия и аранжиментите за други инструменти. В стихотворението хората пеят за любов, докато са тъжни; във вокалната творба певецът изпълнява тези думи. Клавирната пиеса носи същото заглавие, но звучи като самостоятелна музика. Историята на „Лунна светлина“ е запазена в думите на поета, нотите на композитора и коректурите на издателя.

Музиката, която слушаме в Mahina

В музикалния списък на Mahina присъстват и клавирната „Лунна светлина“, и нейната оркестрова версия. Когато прозвучи познатата пиеса, чуйте кой инструмент изпълнява мелодията. Част от удоволствието е да срещнете една и съща музика в различни изпълнителски състави.