В тази статия
Краткият отговор
В стихотворението „Лунна светлина“ на Верлен хора с маски свирят на лютня и танцуват. Те пеят за любов и щастие, но сякаш не вярват на собствените си думи. Дебюси създава вокална композиция по стихотворението през 1882 г., а по-късно пише друга песен. Започва клавирната сюита през 1890 г. и я публикува през 1905 г. Първоначално третата пиеса се нарича „Сантиментална разходка“, но при подготовката за печат той променя заглавието на „Лунна светлина“. Дебюси оставя отделни произведения: песни, в които певецът изпълнява думите на Верлен, и пиеса за пиано без текст.
В дълбочина
Хората с маски и песента, която не вярва в щастието
През 1869 г. Верлен публикува стихосбирката „Галантни празници“. Включеното в нея стихотворение „Лунна светлина“ започва със сравнение на душата на другия с необикновен пейзаж. През него минават хора с маски, които свирят на лютня и танцуват. Лютнята е старинен струнен инструмент, на който се свири с дърпане на струните. Вместо да посочи точното местоположение на градината, поетът описва пеещите и движещите се в нея хора, за да представи нечие вътрешно състояние. Музиканти и танцьори се появяват заедно, а маските са споменати още в началото.

Те пеят в минор за победата на любовта и за безгрижен живот. Верлен разграничава съдържанието на песента от чувствата на изпълнителите. Хората, които възпяват щастието, сякаш сами не вярват в него и са тъжни под пищните си костюми. Песента се слива с тихата, тъжна и красива лунна светлина. В края на стихотворението фонтаните между мраморните статуи сякаш ридаят от възторг. Верлен събира в едно стихотворение любовта, маските, музиката и водата и описва едновременно щастието, за което се пее, и тъгата на пеещите.
Дебюси подхожда към стихотворението по няколко начина. Два пъти създава вокална композиция по същия текст, а клавирната „Лунна светлина“ е музикално самостоятелна спрямо тези песни. Съществуват произведения, в които певец изпълнява думите на Верлен, и отделна клавирна пиеса със същото заглавие. Четейки стихотворението, срещаме маските, танците и хората, които пеят за любов. След срещата си с един и същ поетичен текст Дебюси оставя произведения за различни изпълнителски състави.
Картините на Вато и празниците на Верлен
Заглавието „Галантни празници“ е и наименование, с което се описват картини на художника от XVIII век Антоан Вато. В тях елегантно облечени хора се събират сред подобна на парк обстановка и участват в любовни игри. През 1717 г. Френската кралска академия приема неговото „Поклонение на остров Китера“ и създава категория за тази тема. Художникът изобразява облеклото и общуването на хората, а по-късно поетът използва същите думи за заглавие на стихосбирката. Така термин за класификация на живописта става и име на литературна творба.

В картините на Вато празничната радост съжителства с меланхолията. Изобразявайки срещи на елегантни хора, художникът предава и самотата, която може да се почувства сред весела компания. Верлен също пише за тъгата на танцуващите и пеещите. Хората от картините и от стихотворението са различни, но при разглеждането на двете творби се говори за съчетание на приятно събиране и тъжни чувства. Вато изгражда картината чрез позите на хората и обстановката, а Верлен описва с думи герои, които пеят за любов, но не вярват в щастието.
Бергамаската е танц, свързан с италианския град Бергамо. В първата строфа на „Лунна светлина“ Верлен поставя една до друга френската дума masques, която означава маски, и bergamasques. Двете сходно звучащи думи влизат в един и същ стих. Дебюси нарича клавирния си цикъл „Бергамаска сюита“. Тук можем да съпоставим избора на Верлен да използва думи за танц и маски в стихотворението и избора на Дебюси да включи име на танц в заглавието на сюитата. Зад заглавието стоят заедно географското име Бергамо, названието на танца и изразите във френското стихотворение.
Ръкописът от 1890 г. и изданието от 1905 г.
„Бергамаска сюита“ се основава на ранна творба от 1890 г. и е публикувана през 1905 г. Дебюси отбелязва годината 1890 върху коректурните листове, за да посочи, че произведението е от младостта му. Между първоначалната работа и издаването минават 15 години.

Четирите пиеси следват реда „Прелюд“, „Менует“, „Лунна светлина“ и „Паспие“. Ранното заглавие на третата е „Сантиментална разходка“, а четвъртата се нарича „Павана“. Непосредствено преди публикуването Дебюси променя тези две имена. „Прелюд“ и „Менует“ запазват първоначалните си заглавия. Композиторът преименува две пиеси, вместо да избира нови имена за всичките четири едновременно. Процесът на тази промяна е запазен върху коректурните листове за печат.
През 1891 г. ранната версия е предадена на издателството Choudens, а през 1902 г. наследник на Хартман я продава на Fromont. През април 1905 г. Дебюси предава окончателната версия на Fromont. Партитурата излиза два месеца по-късно, през юни. Следователно първият издател не отпечатва веднага получената творба; окончателното издание се появява много по-късно при друго издателство. Преди това Дебюси обработва коректурите и променя заглавията. Публиката опознава ранната творба, предадена на Choudens, като сюитата от четири пиеси, издадена от Fromont.
Песните и клавирната пиеса по едно стихотворение
През 1891 г. Дебюси пише вокалния цикъл „Галантни празници“ за глас и пиано. В него събира „Приглушено“, „Лунна светлина“ и „Марионетки“. В авторския ръкопис на вокалната „Лунна светлина“ има посвещение на госпожа А. Фонтен. Композиторът избира името на стихосбирката за заглавие на музикалния цикъл, а отделните песни назовава по съответните стихотворения. Певецът изпълнява текста на Верлен, а пианистът свири заедно с него. След като прочита стихосбирката, Дебюси поставя думите на поета върху ноти и ги оформя в три песни.
Дебюси създава вокална композиция по „Лунна светлина“ на Верлен и през 1882 г. Това е по-ранна работа от песента от 1891 г. След като веднъж превръща стихотворението в музика, той пише нова вокална творба по него. По-късно използва същото заглавие и за клавирната пиеса. В двете песни добавя различна музика към думите на едно и също стихотворение, а в пиесата за пиано създава само клавирна музика, без изпълнител, който да пее текста. Композиторът, който препрочита стихотворението и пише нова песен, използва името му и за произведение за соло пиано.
Редът на четирите пиеси и списъкът на Mahina
И „Менует“, и „Паспие“ носят имена на стари танци. В окончателния цикъл „Лунна светлина“ се намира между тях. При изпълнение на цялата сюита след първия „Прелюд“ звучат „Менует“ и „Лунна светлина“, а накрая „Паспие“. Дори днес да изберем само „Лунна светлина“ от сборен албум, в оригиналната партитура преди и след нея има други пиеси.
В обедния и вечерния списък на Mahina са включени отделно клавирни изпълнения на „Лунна светлина“ от Моура Лимпани и Чо Сонг-джин. „Менует“ на Чо Сонг-джин също присъства като самостоятелна позиция. В първоначалната сюита „Менует“ е втората, а „Лунна светлина“ третата пиеса. Така двете заглавия в списъка принадлежат към един цикъл, но са включени като отделни записи. По този начин музикалната програма по време на хранене събира части от цикли в самостоятелни позиции.
Оркестровата „Лунна светлина“ на Капле
В списъка присъства и „Лунна светлина“ в оркестрация на Андре Капле. Композитор на оригиналната клавирна пиеса е Дебюси, а Капле разпределя музиката между различни инструменти. „Лунна светлина“ е аранжирана и за орган, както и за други инструменти. Затова записи с едно и също заглавие се изпълняват от различни състави. При клавирното соло един музикант свири на клавишите; в оркестровата версия музиката се разпределя между много инструменти и изпълнители. Заглавието остава същото, но към него се добавят името на аранжора и съставът.

Дебюси, който подготвя ранната творба през 1890 г., използва името „Лунна светлина“ за третата пиеса при публикуването на окончателната версия през 1905 г. Документите от преди и след това пазят сведения за песните по стихотворението на Верлен, променените заглавия и аранжиментите за други инструменти. В стихотворението хората пеят за любов, докато са тъжни; във вокалната творба певецът изпълнява тези думи. Клавирната пиеса носи същото заглавие, но звучи като самостоятелна музика. Историята на „Лунна светлина“ е запазена в думите на поета, нотите на композитора и коректурите на издателя.
Музиката, която слушаме в Mahina
В музикалния списък на Mahina присъстват и клавирната „Лунна светлина“, и нейната оркестрова версия. Когато прозвучи познатата пиеса, чуйте кой инструмент изпълнява мелодията. Част от удоволствието е да срещнете една и съща музика в различни изпълнителски състави.





