Осемнадесетата вариация на Рахманинов: обърнатата мелодия на Паганини

Темата от цигулковия каприз

Паганини изгражда Каприз № 24 за соло цигулка от тема в ла минор и единадесет вариации. Първата част на кратката тема включва четири бързи шестнадесетини. Рахманинов взема темата от последния каприз и създава двадесет и четири вариации за пиано и оркестър. И двата списъка на Mahina съдържат отделно Каприз № 24 в изпълнение на Салваторе Акардо. Оригиналът за една цигулка и рапсодията за пиано и оркестър се свързват чрез една тема.

Преди Рахманинов Шуман, Лист и Брамс също преработват музиката на Паганини. Нотите, създадени за уменията на един цигулар, стават материал за композитори пред пианото. Рахманинов свързва кратко въведение и двадесет и четири вариации в една творба. В това късно произведение изпъкват по-сбити и остри фигури и дисонанси в сравнение с предишната му музика. Около дълго пеещата Осемнадесета вариация са поставени и вариации, където солистът и оркестърът си разменят бързи ноти.

Домът край езерото между концертните пътувания

След като напуска Русия в края на 1917 г., Рахманинов преминава през Стокхолм и Копенхаген и заминава за Съединените щати. Започва живот на професионален пианист, който всяка година обикаля много градове. Записва и плочи, а през 1920 г. сключва първия си договор с Victor. През 1930 г. решава да построи вила „Сенар“ на брега на Люцернското езеро в Швейцария. Музикантът, който продължава концертните пътувания, подготвя дом за семейните лета.

Рахманинов моли архитекта да направи работната стая най-хубавото помещение в къщата. Иска голям прозорец към езерото и веднага изпраща мнението си за плановете, получени в Ню Йорк. Предпочита стените да са гладки и боядисани вместо покрити с тапети. Когато се нанася през 1934 г., пристига и роялът Steinway, подарен за шестдесетия му рожден ден. Поставя инструмента в работната си стая. Лятото, в което завършва рапсодията, включва писмата до архитекта и новото пиано.

Строежът има и затруднения. Загубил пари при световната икономическа криза, през януари 1933 г. Рахманинов изпраща от Ню Йорк телеграма за отлагане на работите, но три седмици по-късно отново поръчва изграждането на конструкцията. Купува голяма моторна лодка и прекарва време върху езерото. Когато завършва рапсодията през следващото лято, я нарича малка компенсация във връзка с парите, похарчени за новия дом. След завършването в работната стая той свързва творбата дори с разходите за строителството.

Вариацията преди темата и средновековното песнопение

В началото на рапсодията Първата вариация предхожда темата. След краткия увод пианото и оркестърът представят басовата линия, която е скелетът на темата на Паганини. После двете цигулкови групи изпълняват оригиналната тема в унисон. Композиторът променя реда, като поставя темата след първата вариация. Преди цялата цигулкова мелодия подрежда кратките и разредени ноти, които я поддържат. Когато се появява темата, цигулките поемат мелодията, а пианото добавя акценти.

От Втората до Петата вариация музиката продължава чрез ритмичната сила, а в Шестата пианото свири по-свободно. В Деветата струнните използват col legno, удар по струните с дървената част на лъка. Солистът и оркестърът се противопоставят с различни ритми. Следващата Десета вариация има маршов характер, а в Единадесетата пианото изпълнява блестяща каденца. При всяка промяна на вариацията начинът на свирене, метрумът и работата на солиста създават различен характер върху същата тема.

Dies irae, която се появява в Седмата вариация, се връща и в по-късните. Това е средновековна литургична мелодия, с която в католическата литургия се пее за смърт и съд. Рахманинов я използва в няколко вариации заедно с темата на Паганини. Старият музикален материал в рапсодията включва тема от цигулково соло и литургично песнопение. Музиката, която изпитва уменията на един инструменталист, и мелодията, изпълнявана от много певци, се редуват в една творба за пиано и оркестър.

Осемнадесетата вариация в края на бавния раздел

Средните Дванадесета и Тринадесета вариация преминават в тривременен танц в ре минор. Четиринадесетата и Петнадесетата са във фа мажор, като Петнадесетата се изпълнява предимно от пианото само. След Шестнадесетата и Седемнадесетата Осемнадесетата въвежда дълга мелодия в ре бемол мажор. Солистът, преминал през бързи вариации и каденца, тук свързва тоновете като песен. Рахманинов, избрал различни тоналности и метруми за вариациите, възлага една мелодия последователно на пианото и струнните в Осемнадесетата.

От Дванадесетата до Осемнадесетата вариация музиката може да се разглежда като бавния раздел на концерт. Най-дългата сред тях е Осемнадесетата. Пианото свири първите дванадесет такта на мелодията, след което се включват струнните. Съставът се разширява, когато повече струнни инструменти поемат фразата, изпята първо от солиста. След Осемнадесетата следват последните шест вариации. Така рапсодията свързва бързо начало, бавна среда и бърз финал в една творба.

Основният похват за създаването на Осемнадесетата вариация е обръщането на мелодията. Интервалите, които се изкачват, се насочват надолу, а слизащите нагоре. Рахманинов съчетава тази промяна на посоката с мажорни акорди. Използвайки тоновете на Паганини, Осемнадесетата вариация става нова, дълго пееща мелодия. Частта за пиано носи указанието Andante cantabile. Cantabile означава да се изпълнява като песен.

Пианото представя мелодията просто, а след поемането ѝ от струнните музиката се разгръща по-мощно. В този раздел композиторът намалява бързите ноти на пианото и му възлага дълга мелодия. Предава същата мелодия и на струнния ансамбъл. Обръщането на цигулковата тема като композиционен похват и промяната на състава от пиано към струнни се съчетават в тази вариация.

Премиерата с композитора и балетът

При премиерата в Балтимор на 7 ноември 1934 г. Рахманинов свири пианото. Леополд Стоковски дирижира Филаделфийския оркестър. След като написва нова творба за пиано, композиторът я добавя към концертните си пътувания. Същата година оставя и запис с Филаделфийския оркестър. Швейцарското лято, когато завършва рапсодията, и американската есен, когато я свири, следват в една година. Като пианист лично изпълнява обмена между солото и оркестъра, определен от него като композитор.

През 1939 г. хореографът Михаил Фокин създава балета „Паганини“ по рапсодията. Предложената от Рахманинов история разглежда дяволската легенда около цигуларя. Слуховете, разпространени заради изумителните умения на Паганини, стават сценичен сюжет. Представеният в Лондон балет добавя герои и движения към цигулковата тема и песнопението за смъртта. Темата на Паганини преминава от соловата му пиеса през вариациите за пиано и оркестър към музика, на която танцуват изпълнители.

Поради травма след падане в Сенар Рахманинов не може да присъства на балетната премиера в лондонския Ковънт Гардън. През същата година изнася последните си британски концерти и напуска швейцарския дом за Съединените щати. През август 1939 г., след концерт в Люцерн, завинаги напуска Сенар. Летата в дома, където пише Осемнадесетата вариация, приключват преди войната, а рапсодията продължава да се изпълнява и танцува от пианисти, оркестри и танцьори.

Самостоятелното изпълнение на Осемнадесетата вариация

Днес Осемнадесетата вариация е широко разпространена и като отделен откъс от рапсодията. Издателят публикува ноти за соло пиано, цигулка и пиано, виолончело и пиано, дървен духов инструмент и пиано и други състави. Това са аранжименти, които възлагат разменяната между пиано и оркестър мелодия на двама изпълнители или един солист. Списъкът на Mahina съдържа Осемнадесетата вариация в изпълнение на Сесил Усе. Дългата песен, създадена чрез обръщане на цигулковата мелодия на Паганини и предадена на струнните, влиза като самостоятелен откъс в музиката по време на хранене.

Музиката, която слушаме в Mahina

Обедната и вечерната музика в Mahina включват Осемнадесетата вариация в изпълнение на Сесил Усе. Списъкът съдържа и Каприз № 24 на Паганини, така че при среща с двете творби можете да сравните оригиналната тема и мелодията, създадена чрез обръщането ѝ.