Мазурките опус 33 на Шопен: полските танци в три времена

Песните и ансамблите на Мазовия

Името мазур е свързано с областта Мазовия в централна Полша. Мъж от тази област около Варшава е наричан мазур. Местните танци включват мазур и оберек, както и куявяк от съседната област Куявия. В по-късните си записи фолклористът Оскар Колберг поставя мазура между бавния куявяк и бързия оберек. Празненството може да започне с танц с ходене, да премине в куявяк и после да ускори към мазур или оберек. Танцьорите използват различни скорости през вечерта.

Сред ранните акомпаниращи инструменти е народната гайда дуди. Тя поддържа постоянен тон, над който певецът импровизира мелодия и думи. Дългият бас и новосъздаваната песен заедно подкрепят танца. По-късните мазовски ансамбли включват цигулка, голям барабан, акордеони в различни регистри и кларинет. При всяко повторение на мелодията цигуларят променя украшенията. Докато танцьорите движат краката си по връщащата се фраза, музикантът я изпълнява малко по-различно.

Мазурът се предава на различни места като селски, градски и благороднически танц. Регионите имат различни движения и имена, а в ранните записи на Колберг има случаи на припокриване на названията куявяк и оберек. Дори при едни и същи три времена именуването и разделянето на движенията са малко различни по места. Преминаването от бавен към бърз танц, промените в акомпаниращите инструменти и добавянето на мелодични украшения са общият житейски фон на тези танци. Наследилите танцовото име клавирни пиеси на Шопен също използват разнообразни акценти и трайности в три времена.

Празненствата, на които се учи куявяк

В куявяка двойката се движи по голям кръг, като едновременно се върти около собствената си ос. Децата и младежите в селото учат танца на празненства, наблюдавайки и имитирайки възрастните. Усвояват от телата на други хора плавното въртене и реда на стъпките. В куявяка стъпките се преместват меко и движението е плавно. Учещите се съгласуват стъпките и скоростта на въртене, за да следват кръга със своя партньор.

Танца учат и хора извън селото. Земевладелци и благородници канят селски музиканти и танцьори в домовете си, за да усвоят куявяк. Част от новите или по-пищни движения, които създават, после се връщат в селата. Движенията се променят, когато музиканти и танцьори посещават други домове и се връщат. Чрез музикантите селските празници и приемите в именията се свързват. Присъствието на мазурката и в селската, и в градската музика има зад себе си хора, които лично учат танца и обменят движения.

Куявякът има и песни. Кратки думи и мелодии се повтарят многократно, а припеви като „ойдана дана“ понякога имитират инструменталния звук. Колберг събира повече от хиляда мелодии от Куявия в два тома през 1867 г. Местният куявяк включва и по-бързи и сложни форми от уеднаквения сценичен национален танц. Повтарящите кратки фрази певци, въртящите се двойки и акомпаниращите ансамбли предават танца различно във всяка област. Музиката, включвана днес в общата категория „бавен куявяк“, е събрана от много села.

Въртенето на оберека и третото време

Името оберек е свързано с полски глагол за въртене. Двойките се въртят надясно около собствената си ос, докато обикалят големия кръг обратно на часовниковата стрелка. При знак от умел танцьор общата посока може да се промени. В по-трудни движения и въртенето на двойката се обръща наляво. Танцът изисква едновременно съгласуване на въртенето с партньора и движението с останалите двойки.

В оберека жената може да се върти около мъжа, а мъжът да подчертава движението с извиване на крака на третото време. Обикновено двойката държи ръцете си и остава заедно, освен когато жената за кратко се върти самостоятелно. Акцентът върху последното от трите времена съвпада с движенията на танцьорите. Акомпаниращата цигулка запълва дългите мелодични тонове с кратки шестнадесетини и фигури от разложени акорди. Дори при повторение на същата пиеса промяната на украшенията добавя нови ноти над бързо въртящия се танц.

Малкият селски ансамбъл се нарича капела. Предава се състав с мелодична цигулка, триструнен басов инструмент баси и малък барабан със звънчета. Музикантите поддържат постоянна скорост или постепенно ускоряват, докато танцът продължава. Музиката повтаря по двойки кратки четиритактови или осемтактови фрази. Повторението и акцентът на третото време показват на танцьорите кога идва следващото завъртане, а музикантите променят украшенията в тази рамка. Повтарящите се стъпки и импровизираните промени на цигулката водят един и същ танц.

Ритмите, които Шопен пренася на пианото

Шопен използва ритмични и мелодични елементи на полските танци в мазурките си. По-често използва тези елементи за нови произведения, отколкото да вземе пряко завършена народна мелодия. Сред изключенията с непосредствен цитат е № 3 от опус 68. Шопен заявява и че мазурките опус 6 не са написани за танцуване. Взема метрума и мелодичните елементи, повтаряни за танцьорите, и ги оформя като музика, която пианистът свири сам.

Поддържайки трите времена, пианистът решава колко да задържи мелодичен тон и кое време да натисне по-силно. При изпълнение на мазурка наред с акцентите трябва да обмисли и рубатото. Рубато е изпълнителски начин за гъвкаво приспособяване на трайностите според движението на фразата. Някои участници в конкурса „Шопен“ през 2025 г. учат и танците мазур, оберек и куявяк. След като усвоят с тялото въртенето по кръга и движението на третото време, работят с метрума и мелодичната трайност пред пианото.

В пиесата в сол диез минор от опус 33 Шопен записва характера mesto, тоест тъжно. Първата тема започва с каденция, по средата се връща към нея и накрая отново завършва с каденция. Каденцията е последователност от тонове и акорди, която завършва фраза. Формата на завършване се чува още в началото и се връща в творбата. Дори в кратка мазурка Шопен внимателно подрежда завръщането на мелодията заедно с танцовия метрум.

Спорът за трите времена

За пиесата в до мажор от същия опус 33 има разказ на ученика на Шопен Вилхелм фон Ленц. Докато Ленц я свири пред Шопен, влиза композиторът Джакомо Майербер. Според спомена на Ленц Майербер настоява, че музиката е в две времена, а Шопен се ядосва. Авторът, записал мазурката в три времена, и колегата, който усеща различен метрум, спорят край пианото. Случката показва конкретно как акцентите в тривременната музика могат да звучат необичайно.

Историята на пиесата в ре мажор е свързана с друга ученичка, Марцелина Чарториска. Тя създава контраст, като свири творбата първо грубо, а после изящно. Изпълнението изразява разликата между кръчма и приемен салон. Така мястото на празничния танц и благородническият дом са представени чрез два характера на пианото. Чарториска противопоставя атмосферата на кръчмата и салона, като изпълнява същата пиеса грубо и след това изящно.

Шопен посвещава опус 33 на графиня Роза Мостовска. Представяйки сборника, Шуман го оценява като по-достъпен от предишните мазурки и способен веднага да очарова слушателя. Сравнява новите пиеси с по-ранните и описва характера, който привлича публиката. Четирите пиеси в списъка на Mahina са в сол диез минор, до мажор, ре мажор и си минор. За до мажор е запазен споменът за метричния спор, а за ре мажор разказът за ученичката, редуваща грубо и изящно изпълнение. Кратките произведения по полски танци създават различни истории и между композитора, учениците и критиците.

Музиката, която слушаме в Mahina

В Mahina представяме четирите мазурки опус 33 в изпълнение на Чо Сонг-джин. Докато следвате трите времена на пианото, можете да си припомните въртенето и стъпките на полските танци, описани в тази статия.