В тази статия
- Официално заглавие ли е „дъждовни капки“?
- В началото повтарящият се тон остава зад мелодията
- Тонът е същият, но ролята му в хармонията непрекъснато се променя
- В тъмната средна част повторението натежава като камбана
- Олеква ли повторението, когато началото се върне?
- Защо дългото слушане на един тон не е скучно
- Четири въпроса за „дъждовните капки“ и повтарящия се тон
Краткият отговор
„Прелюдията на дъждовните капки“ е популярното прозвище на Прелюдията в ре-бемол мажор, Op.28, № 15, от Chopin. Тонът, който преминава през цялата пиеса, отначало звучи като спокоен пулс в средния регистър, в тъмната средна част се усеща като тежък удар с друго нотирано име и в нисък регистър, а при последното завръщане отново олеква. Дори тон с еднаква височина придобива съвсем друг смисъл, когато се променят ролята му в околните акорди, регистърът, динамиката и плътността на акомпанимента.
Три сцени, в които повтарящият се тон се променя
- Официалното означение на творбата е Прелюдия в ре-бемол мажор, Op.28, № 15; „дъждовни капки“ е широко употребявано прозвище.
- Пиесата е от 89 такта, а повтарящият се тон преминава през светлите крайни части и тъмната среда.
- Вместо да броите повторенията, чуйте как изражението на същия тон се променя, когато се сменят околните бас, акорди и регистър.
В дълбочина
Официално заглавие ли е „дъждовни капки“?
Творбата е Прелюдия в ре-бемол мажор, Op.28, № 15, и съдържа общо 89 такта. „Raindrop“ е широко употребявано прозвище, но наред със спомените на Жорж Санд има и материали, които подсказват, че първата скица вече е била направена в Париж.
Твърдението, че буря в Майорка е прякото начало на цялата пиеса, не е достатъчно подкрепено с доказателства. Прозвището „дъждовни капки“ помага лесно да запомним повтарящия се тон, но не е потвърдено обяснение на композиционния процес, нито единственият начин да слушаме творбата.
В началото повтарящият се тон остава зад мелодията
Във въведението мелодията в дясната ръка пее дълго, а повтарящият се тон в средния регистър изгражда равномерен пулс. Ако всеки повторен тон изпъква с еднаква сила, той скрива мелодията; когато остане на заден план, добавя спокойно напрежение. Това е първата сцена, която може да напомни за капки.
Не бройте тоновете един по един, а първо чуйте докъде продължава мелодията над тях. После потърсете само повтарящия се тон и ще разберете колко дълго този малък звук на заден план е държал времето на пиесата.
Тонът е същият, но ролята му в хармонията непрекъснато се променя
Еднаквото име на тона не означава еднаква функция. В един акорд той е близо до устойчивия център, а в друг звучи като напрегнат тон, който чака разрешение. Когато басът и останалите околни тонове се променят, цветът на повторението преминава между светлина, сянка и тревога.
Това прилича на един и същ филмов герой, който изглежда различно според сцената и осветлението. Дори без повтореният тон да бъде изсвирен по-силно, движещият се бас и потъмняващият акорд карат слушателя да го възприеме наново. Така се вижда, че композирането работи с отношения, а не само с отделни тонове.
В тъмната средна част повторението натежава като камбана
При уточняването на тоновете и акордите в средната част на Op.28, № 15, се сравняват автографни материали и първите френски и германски издания. Повтарящият се тон продължава и тук, но промените в регистъра, околната хармония и динамиката му придават съвсем различна тежест от началото.
Можете да си представите този откъс като буря, камбанен звън или тревожни стъпки. В партитурата акордите и регистърът около повторението се променят силно, а сцената, която възниква върху тази промяна, остава отворена за слушателя.
Олеква ли повторението, когато началото се върне?
Когато след тъмната среда мелодията в ре-бемол мажор се завърне, повтарящият се тон отново звучи като тих фон. Но усещането не е напълно същото като в началото. В слуха остава тежкият спомен от средната част и спокойствието вече носи по-дълбока сянка.
Чуйте как повтарящият се тон постепенно отслабва до самия край. Вместо внезапно да заличи повторението, пиесата успокоява околните акорди и намалява динамиката, като така променя смисъла му. Един и същ тон се превръща в нишка между началото, напрежението и завръщането на разказа.
Защо дългото слушане на един тон не е скучно
Цикълът прелюдии Op.28 е публикуван във Франция и Германия през 1839 г., а № 15 по-късно се продава и отделно. Макар да се изпълнява широко самостоятелно, първоначално пиесата стои в последователността от 24 прелюдии.
Класическите текстове на Mahina Vegan Table не оставят повторението да отмине като фон, а търсят променящите се отношения вътре в него. Когато следващия път срещнете този повтарящ се тон, се надяваме да чуете отвъд прозвището „дъждовни капки“ и израженията, които хармонията и регистърът му придават.
Четири въпроса за „дъждовните капки“ и повтарящия се тон
- Самият Chopin ли дава заглавието „дъждовни капки“?
- Потвърденото официално означение е Прелюдия в ре-бемол мажор, Op.28, № 15. „Дъждовни капки“ е прозвище, утвърдило се широко по-късно.
- Създадена ли е пиесата за първи път по време на буря в Майорка?
- Това не е потвърден факт. Наред със спомените на Жорж Санд има материали, които подсказват, че първата скица вече е била направена в Париж.
- Колко такта съдържа пиесата?
- 89 такта.
- Защо повтарящият се тон звучи по-тежко в средната част?
- Защото се променят регистърът, динамиката, басът и околните акорди. Дори същият тон получава друго изражение, когато отношенията му в музиката се променят.
Вижте актуалната информация за посещение и пространството на Mahina Vegan Table.
Информация за посещение на Mahina Vegan Table
