В тази статия
Краткият отговор
През зимата на 1838 г. Шопен и Жорж Санд живеят в стар манастир в Майорка. Шопен кашля и чака пианото, което трябва да му изпратят от Париж. Санд обучава децата си и пише нощем. На бюрото на Шопен стоят нотите на Бах и собствените му ръкописи. Двамата творци пристигат на красив остров, но трябва да се справят с болестта, времето, превоза на инструмента и издателските договори. По-късният разказ на Санд за една бурна нощ прави тази зима широко известна.
В дълбочина
Четиримата пътници, които очакват възстановяване
Двамата живеят в бившия картезиански манастир във Валдемоса. Шопен пристига в Майорка през ноември 1838 г. със Санд и двете ѝ деца, а след това прекарва зимата в манастира. Планира да се грижи за здравето си и да работи, но дъждовете продължават, а кашлицата му се засилва. Престоят съвпада със завършването на сборника с прелюдии. След като вече е обсъдил издаването му в Париж, Шопен трябва да подготвя нотите и на острова. На мястото, избрано за почивка, следи едновременно състоянието си и работния график.

В декемврийско писмо Санд пише, че уроците на двете деца и собственото ѝ писане оставят малко време за наслада от пейзажа. Шопен е отпаднал, кашля непрекъснато, а дъждът е обилен. Писмото описва Шопен, който свири на местно пиано, и Санд, която пише през нощта. През деня тя учи децата и се грижи за болния, като същевременно трябва да пише собствения си ръкопис.
На 28 декември Шопен сравнява манастирската си стая с голям ковчег в писмо до приятел. Високият таван е прашен, а през малкия прозорец се виждат портокалови дървета, палми и кипариси. Квадратното бюро до леглото е неудобно за писане. До него стоят свещ, нотите на Бах и собствените ръкописи на Шопен. Описвайки тишината, той пише, че дори след вик отново става тихо. Записва отделно дърветата през прозореца и мебелите в стаята, където спи, пише писма и подготвя ръкописи. Нотите на бюрото също са част от този живот.
Пианото, прекосило морето, и издателският договор
Инструментът, който Шопен чака, е пианино на Pleyel, малко изправено пиано. Преди пътуването го избира в Париж и след получаването му в Майорка го използва за завършването на прелюдиите. Трябва да чака превоза, преди да започне работа на този инструмент. Докато използва местно пиано, чрез писма проверява кога ще получи избрания в Париж инструмент. Пианиното, на което свири тогава, все още е във Валдемоса и позволява да се разгледа работата му през зимата, когато завършва сборника на острова.
През януари 1839 г. Шопен съобщава на Pleyel, че пианото е пристигнало благополучно. То преминава през морето, неблагоприятното време и митницата в Палма. След като казва, че изпраща ръкописа на прелюдиите, той обсъжда плащането и издателските права за отделните страни. В края се шегува, като нарича себе си търговец, защото е писал повече за пари, отколкото благодарности за инструмента.
Преди пътуването Шопен обсъжда с Pleyel публикуването на прелюдиите. Авансът и заемът подпомагат средствата за пътуването. Дори докато се грижи за здравето си на острова, трябва да завърши вече обещаните ноти. Писмата показват как издателските преговори са свързани със събирането на средства за пътя. Шопен осигурява разходите си, като планира предаването на ръкописа, а след връщането във Франция обсъжда изплащане на дълга чрез продажба на произведения. Когато болестта и превозът на инструмента забавят работата, трябва да поддържа връзка с издателя, който чака ръкописа.
Споменът на Санд за бурната нощ
В автобиографията си Санд си спомня ден, когато тя и синът ѝ се прибират в лошо време. Останалият сам Шопен плаче пред пианото и според нея е силно разтревожен при завръщането им. Тя разказва, че Шопен казал, че се чувствал сякаш се е удавил. Предава и представата му за студени, тежки водни капки, падащи равномерно върху гърдите му. По-късно записва в автобиографията как го е заварила и какво ѝ е разказал. Завръщането в дъжда и разговорът пред пианото са съдържанието на този спомен.

В спомена на Санд Шопен отговаря, че не е чул действителния дъжд по покрива. Когато тя го споменава, той според нея възразява срещу идеята за буквално подражание на предмети в музиката. Санд тълкува това като превръщане на природния звук в музика в мислите му. Двамата обясняват преживяното през една и съща нощ по различен начин. Санд свързва външния дъжд с музиката му, докато описаният от нея Шопен не приема обяснението, че музиката имитира дъждовния шум. В автобиографията стоят заедно тълкуването на писателката и предаденият отговор на композитора.

В разказа за бурята Санд не посочва номер на прелюдия. По-късно Шопен нарича № 15 „Дъждовна капка“ по време на уроци. Нотите, използвани от ученик, пазят названието, което той употребява в часовете. И след зимата в манастира композиторът преподава прелюдиите на ученици в Париж. Името, използвано при обучение, остава в ученическите ноти, а Санд записва преживяното при завръщането си в автобиографията. Заедно с прякора на № 15 се предават и думите на Шопен като преподавател.
Ръкописът, започнат в Париж и завършен на острова
Когато Шопен заминава за Майорка, композирането на прелюдиите е значително напреднало. Предполага се, че поне ранна форма на № 15 също е съществувала преди пътуването. Завършеният на острова сборник включва пиеси, подготвени в Париж. През зимата Шопен пише нови и преработва предишни пиеси. Още преди пътуването обещава изданието на Pleyel, а след пристигането здравето и превозът на инструмента затрудняват завършването на ръкописа. В писма съобщава на приятел как живее с кашлица, докато чака пианото.

На 12 януари 1839 г. Шопен изпраща прелюдиите на Юлиан Фонтана и го моли да направи копие. Иска той да го подготви с друг музикант, после да предаде оригинала на Pleyel, а копието на издателските посредници. В същото писмо го моли да плати наема на парижкия му дом и да уреди дали да продължи да го наема. Поверява на приятел дела, които трудно може да извърши от острова. Обсъжда наведнъж копирането на ръкописа, предаването на издателя и жилищните разходи в Париж.
Посвещението на прелюдиите е различно според страната на издаване. Първоначално Шопен мисли за Йозеф Кристоф Кеслер, музикант, посветил свой сборник с прелюдии на Шопен. След напускането на Майорка и пристигането в Марсилия Шопен иска да посвети творбата на Pleyel, но промяната не достига до германския издател. Първото германско издание носи името на Кеслер, а френското и британското името на Pleyel. При изпращането на ръкописа на издатели в различни страни и съобщаването на промените посвещенията в един и същ сборник се различават.
Бах, който пътува до манастира
Шопен носи в Майорка нотите на „Добре темперирания клавир“ на Бах. Бах събира прелюдии и фуги в различни тоналности, а Шопен използва мажорните и минорните тоналности в двадесет и четири прелюдии. На манастирското бюро собствените му ръкописи стоят до нотите на Бах. На малкото бюро със свещ той чете музиката на предходния композитор и подготвя собствените си пиеси. Нотите са в стаята и докато пианото пътува от Париж към острова. Шопен, който трябва да довърши сборника, продължава работата с музиката на Бах, донесена при пътуването.
В началото на XIX век прелюдии се използват и преди други пиеси, за да се провери строят на инструмента и изпълнителят да привикне към тоналността и настроението. Шопен прави кратките пиеси самостоятелни произведения и събира двадесет и четирите в едно издание. Използва форма, служила за подготовка на друго изпълнение, за нов сборник. Редува мажорни и минорни тоналности и поставя различна музика във всяка пиеса. След завършването на ръкописа в Майорка иска копие от приятеля си и обсъжда издателските права за отделните страни. Продължава работата до подготовката на сборника и предаването му на издателите.
Тоналностите и повтарящият се тон в № 15
№ 15 започва в ре бемол мажор, преминава през среден раздел в до диез минор и се връща в ре бемол мажор. Между началната и крайната тоналност има среден раздел в друга тоналност. Повтарящият се тон е записан като ла бемол във външните раздели и като сол диез в средния. На пианото се натиска един и същ клавиш, но изписването и околните акорди се променят. При навлизането в средния раздел композиторът съобразява името на тона и хармонията с новата тоналност.
Обедният списък на Mahina включва № 15 от опус 28 в изпълнение на Дмитрий Алексеев. Докато завършва сборника, към който принадлежи пиесата, Шопен описва в писма малкия прозорец на манастира, неудобното бюро и свещта. Чете нотите на Бах, подготвя собствените си ръкописи и чака избраното в Париж пиано. След като получава инструмента, моли Фонтана да организира копирането и изпращането на ръкописа на издателя. Дори през зимата с дъжд и болест Шопен работи с ноти, договори и писма, а Санд продължава уроците на децата и собственото си писане.
Музиката, която слушаме в Mahina
Обедната музика в Mahina включва прелюдията „Дъждовна капка“ в изпълнение на Дмитрий Алексеев. Докато я слушате, можете да си припомните пианото, което Шопен е чакал, и писмата от манастира. Така заедно с прякора на творбата можете да мислите и за действително преживяната от композитора зима.





