В тази статия
  1. Написани в Бишен, представени за първи път в Париж
  2. Яванският ансамбъл на Парижкото световно изложение
  3. Вечер в Гранада и възпоменателната творба на Фая
  4. Двете песни в Градини под дъжда
  5. Различни материали за едно пиано
  6. Музиката в Mahina

Краткият отговор

Дебюси завършва клавирния цикъл Гравюри през лятото на 1903 година. В трите пиеси, озаглавени Пагоди, Вечер в Гранада и Градини под дъжда, включва явански гамелан, испански танцови ритми и френски детски песни. Пише ги във френското село Бишен. В писмо до диригента Андре Месаже обяснява, че когато не достигат средства за пътуване, ги замества с въображение.

В дълбочина

Написани в Бишен, представени за първи път в Париж

Дебюси пише трите пиеси през лятото на 1903 година, докато пребивава в Бишен, в северната част на Бургундия. В писмо до Месаже от същия период мисли за далечни страни, но споделя и трудността да покрие разходите за пътуване. Заглавията в Гравюри посочват сгради извън Франция и испански град, но той завършва цикъла във Франция. Вместо пътен бележник, който последователно описва посетени места, използва като материал чута музика и по-рано написани ноти. През предходната 1902 година представя операта Пелеас и Мелизанда, а от 1903 година работи и върху оркестровото Море. Лятото на Гравюри е период на продължаваща работа върху опера, оркестрова и клавирна музика.

Дебюси определя подробно и начина на отпечатване на цикъла. Избира хартията и иска от издателя заглавието и монограмът му да бъдат в бледозлатисто, а названията на отделните пиеси в синьо. Монограмът е знак, съставен от съчетани букви на името. Освен нотите за изпълнение подготвя и корицата. Когато събира трите заглавия в един цикъл, разпределя цветовете и подрежда буквите. Поръчките за хартия и цвят, изпратени в писмата му, са конкретни производствени указания за нотите, които читателят първо взема в ръце.

През август същата година Дебюси получава коректурите и на 20 октомври публикува цикъла. Посвещава го на художника Жак-Емил Бланш. Премиерата е на 9 януари 1904 година, когато Рикардо Винес изпълнява музиката в парижката зала Ерар. След завършването през лятото и подготовката за печат нотите излизат през есента, а през зимата пианистът представя трите пиеси пред слушателите. Винес изпълнява Пагоди, Вечер в Гранада и Градини под дъжда на концерт на Националното музикално дружество. Така цикълът, завършен в Бишен, прозвучава за първи път в Париж.

Яванският ансамбъл на Парижкото световно изложение

Първата пиеса, Пагоди, съдържа влиянието на яванския гамелан, който Дебюси чува на Парижкото световно изложение през 1889 година. Гамеланът е ансамбъл от различни инструменти. В традиционните състави на Ява и Бали музикантите свирят заедно на множество инструменти с преобладаващи бронзови ударни. Ансамбълът участва в придворни и селски обреди, общностни празници и театър на сенките. Още преди Дебюси да го чуе в Париж музиканти свирят на тези инструменти при обреди и представления. Изложението представя тази музика пред европейска публика.

Музиканти, изпълняващи гамелан в кралския дворец в Джокякарта през 1888 година.
Музиканти, изпълняващи гамелан в кралския дворец в Джокякарта през 1888 година.

На изложението има и нидерландска експозиция и пространство, възпроизвеждащо яванско село. Сред гамелановите инструменти, пренесени тогава във Франция, има и дарени на френското правителство от административен служител в Нидерландска Източна Индия. Преместването на музикантите и инструментите е свързано с тогавашното колониално управление и организацията на изложението. Затова откриването на нови звуци от Дебюси при слушане на яванската музика трябва да се разглежда и с обстоятелствата, довели музиканти и инструменти от колониите в Париж. След като клавирните му произведения стават известни, традициите на яванските изпълнители продължават и самостоятелно.

Яванското село на Парижкото световно изложение през 1889 година.
Яванското село на Парижкото световно изложение през 1889 година.

В Пагоди Дебюси отразява влиянието на гамелана в квартовите и квинтовите интервали и в съчетаването на различни регистри. Свързва ниските клавирни звуци, повтарящи се фигури и движение във високия регистър. Тук фигура означава кратка последователност от тонове, която може да се повтаря или променя. Звука на ансамбъла, познат от гамелана, композиторът пресъздава в ноти за едно пиано. Като поверява различните регистри на двете ръце на изпълнителя, прилага това влияние върху инструмент, различен от яванския ансамбъл.

Вечер в Гранада и възпоменателната творба на Фая

Втората пиеса, Вечер в Гранада, съдържа указание да се запази движението на хабанерата. Дебюси построява пиесата с името на испански град върху танцов ритъм. Той прекарва в Испания само един ден, но испанският композитор Мануел де Фая високо оценява испанския характер на музиката. И без дълги пътешествия за изучаване на местния репертоар Дебюси пише творба, в която испанският колега разпознава познати черти. В повтарящия се танцов ритъм под заглавието Гранада Фая открива особености на испанската музика.

Лъвският двор на гранадската Алхамбра на снимка на Жан Лоран приблизително от 1865 година.
Лъвският двор на гранадската Алхамбра на снимка на Жан Лоран приблизително от 1865 година.

През 1920 година Фая написва китарната пиеса Homenaje за специален брой на списание в памет на Дебюси. По-късно сам я преработва и за пиано. В края цитира музика от Вечер в Гранада. Така използва клавирната фраза на Дебюси в китарна творба, за да почете колегата си. Музиката, създадена за възпоменателния брой, съдържа фраза, която го припомня чрез ново изпълнение на мелодията му. Музиката, която Фая е ценял, отново прозвучава в собствената му възпоменателна творба и се запазва в китарна и клавирна версия.

При подготовката на Вечер в Гранада Дебюси използва и собствена по-ранна творба. Преработва музиката на Линдараха, написана преди това за две пиана. Материала, разпределен между двама изпълнители, използва в солова клавирна пиеса. Още преди произведението с името на испанския град е изпробвал свързана музика в различен състав. В Гравюри я подрежда наново след Пагоди и я свързва с последната пиеса, използваща френски песни.

Двете песни в Градини под дъжда

Третата пиеса, Градини под дъжда, включва две френски песни. Дебюси използва мелодиите на Nous n’irons plus au bois и Do, do, l’enfant do. Първото заглавие може да се преведе като „Вече няма да ходим в гората“, а второто е обръщение към дете при приспиване. В пиесата с дъжда в заглавието използва мелодии, които хората пеят. Включва ги в бързото движение на клавирните ноти и изгражда последната от трите пиеси от позната френска музика.

Илюстрация и ноти на песента Вече няма да ходим в гората в стара френска книга с детски песни.
Илюстрация и ноти на песента Вече няма да ходим в гората в стара френска книга с детски песни.

Възможно е поводът за творбата да е дъждовен ден, в който Бланш рисува портрет на Дебюси. Това обаче не може да се приеме като потвърдено обстоятелство на създаването ѝ. Независимо от тази възможност Дебюси използва в Градини под дъжда музика от непубликуваните Образи от 1894 година. По-ранните ноти също включват Nous n’irons plus au bois. Така последната пиеса, поставена след яванската музика и испанския танц, запазва не само френски песни, но и клавирни опити на Дебюси от девет години по-рано.

Последната пиеса продължава с музика, цитираща френските песни, а в края преминава в ми мажор. Промяната може да се сравни със спиране на дъжда и появяване на слънце. Това описание на времето е интерпретация, която свързва заглавието с тоналната промяна. Дебюси променя тоналността в хода на пиесата и я завършва в ми мажор. Цитираните песни и промяната в заключението са части на същата творба. Макар да пише дъжд в заглавието, той не повтаря една и съща музика до самия край.

Различни материали за едно пиано

Когато слушаме трите пиеси последователно, можем да сравним различните материали, използвани от Дебюси. В Пагоди е важно влиянието на яванския ансамбъл, във Вечер в Гранада хабанерата, а в Градини под дъжда френските песни. Той дава на всяка пиеса различно заглавие и построява музиката по различен начин. Опитът с тембъра на гамелана, опитът за испанска клавирна музика и детските песни от по-ранните ноти се събират в един цикъл. И трите пиеси са за солово пиано, но се различават по материала и начина на развитието му.

Списъците за обяд и вечеря в Mahina съдържат и трите Гравюри в изпълнение на Золтан Кочиш. Всяка пиеса се изпълнява от един пианист, но материалите им са различни. В Пагоди Дебюси използва интервали и регистри, повлияни от яванския ансамбъл, а във Вечер в Гранада повтаря хабанерата. В последните Градини под дъжда включва две песни, изпълнявани във Франция. Като преработва по-ранната си клавирна музика, той включва в трите солови пиеси ансамбъла, чут на изложението, танца и познатите песни.

Музиката в Mahina

В Mahina пускаме трите пиеси от Гравюри в изпълнение на Золтан Кочиш. Ако знаете как яванският ансамбъл, испанският танц и френските детски песни са се превърнали в клавирна музика, можете да откривате удоволствие и в различаването на трите пиеси.