В тази статия
Краткият отговор
Дебюси завършва клавирния цикъл Гравюри през лятото на 1903 година. В трите пиеси, озаглавени Пагоди, Вечер в Гранада и Градини под дъжда, включва явански гамелан, испански танцови ритми и френски детски песни. Пише ги във френското село Бишен. В писмо до диригента Андре Месаже обяснява, че когато не достигат средства за пътуване, ги замества с въображение.
В дълбочина
Написани в Бишен, представени за първи път в Париж
Дебюси пише трите пиеси през лятото на 1903 година, докато пребивава в Бишен, в северната част на Бургундия. В писмо до Месаже от същия период мисли за далечни страни, но споделя и трудността да покрие разходите за пътуване. Заглавията в Гравюри посочват сгради извън Франция и испански град, но той завършва цикъла във Франция. Вместо пътен бележник, който последователно описва посетени места, използва като материал чута музика и по-рано написани ноти. През предходната 1902 година представя операта Пелеас и Мелизанда, а от 1903 година работи и върху оркестровото Море. Лятото на Гравюри е период на продължаваща работа върху опера, оркестрова и клавирна музика.
Дебюси определя подробно и начина на отпечатване на цикъла. Избира хартията и иска от издателя заглавието и монограмът му да бъдат в бледозлатисто, а названията на отделните пиеси в синьо. Монограмът е знак, съставен от съчетани букви на името. Освен нотите за изпълнение подготвя и корицата. Когато събира трите заглавия в един цикъл, разпределя цветовете и подрежда буквите. Поръчките за хартия и цвят, изпратени в писмата му, са конкретни производствени указания за нотите, които читателят първо взема в ръце.
През август същата година Дебюси получава коректурите и на 20 октомври публикува цикъла. Посвещава го на художника Жак-Емил Бланш. Премиерата е на 9 януари 1904 година, когато Рикардо Винес изпълнява музиката в парижката зала Ерар. След завършването през лятото и подготовката за печат нотите излизат през есента, а през зимата пианистът представя трите пиеси пред слушателите. Винес изпълнява Пагоди, Вечер в Гранада и Градини под дъжда на концерт на Националното музикално дружество. Така цикълът, завършен в Бишен, прозвучава за първи път в Париж.
Яванският ансамбъл на Парижкото световно изложение
Първата пиеса, Пагоди, съдържа влиянието на яванския гамелан, който Дебюси чува на Парижкото световно изложение през 1889 година. Гамеланът е ансамбъл от различни инструменти. В традиционните състави на Ява и Бали музикантите свирят заедно на множество инструменти с преобладаващи бронзови ударни. Ансамбълът участва в придворни и селски обреди, общностни празници и театър на сенките. Още преди Дебюси да го чуе в Париж музиканти свирят на тези инструменти при обреди и представления. Изложението представя тази музика пред европейска публика.

На изложението има и нидерландска експозиция и пространство, възпроизвеждащо яванско село. Сред гамелановите инструменти, пренесени тогава във Франция, има и дарени на френското правителство от административен служител в Нидерландска Източна Индия. Преместването на музикантите и инструментите е свързано с тогавашното колониално управление и организацията на изложението. Затова откриването на нови звуци от Дебюси при слушане на яванската музика трябва да се разглежда и с обстоятелствата, довели музиканти и инструменти от колониите в Париж. След като клавирните му произведения стават известни, традициите на яванските изпълнители продължават и самостоятелно.

В Пагоди Дебюси отразява влиянието на гамелана в квартовите и квинтовите интервали и в съчетаването на различни регистри. Свързва ниските клавирни звуци, повтарящи се фигури и движение във високия регистър. Тук фигура означава кратка последователност от тонове, която може да се повтаря или променя. Звука на ансамбъла, познат от гамелана, композиторът пресъздава в ноти за едно пиано. Като поверява различните регистри на двете ръце на изпълнителя, прилага това влияние върху инструмент, различен от яванския ансамбъл.
Вечер в Гранада и възпоменателната творба на Фая
Втората пиеса, Вечер в Гранада, съдържа указание да се запази движението на хабанерата. Дебюси построява пиесата с името на испански град върху танцов ритъм. Той прекарва в Испания само един ден, но испанският композитор Мануел де Фая високо оценява испанския характер на музиката. И без дълги пътешествия за изучаване на местния репертоар Дебюси пише творба, в която испанският колега разпознава познати черти. В повтарящия се танцов ритъм под заглавието Гранада Фая открива особености на испанската музика.

През 1920 година Фая написва китарната пиеса Homenaje за специален брой на списание в памет на Дебюси. По-късно сам я преработва и за пиано. В края цитира музика от Вечер в Гранада. Така използва клавирната фраза на Дебюси в китарна творба, за да почете колегата си. Музиката, създадена за възпоменателния брой, съдържа фраза, която го припомня чрез ново изпълнение на мелодията му. Музиката, която Фая е ценял, отново прозвучава в собствената му възпоменателна творба и се запазва в китарна и клавирна версия.
При подготовката на Вечер в Гранада Дебюси използва и собствена по-ранна творба. Преработва музиката на Линдараха, написана преди това за две пиана. Материала, разпределен между двама изпълнители, използва в солова клавирна пиеса. Още преди произведението с името на испанския град е изпробвал свързана музика в различен състав. В Гравюри я подрежда наново след Пагоди и я свързва с последната пиеса, използваща френски песни.
Двете песни в Градини под дъжда
Третата пиеса, Градини под дъжда, включва две френски песни. Дебюси използва мелодиите на Nous n’irons plus au bois и Do, do, l’enfant do. Първото заглавие може да се преведе като „Вече няма да ходим в гората“, а второто е обръщение към дете при приспиване. В пиесата с дъжда в заглавието използва мелодии, които хората пеят. Включва ги в бързото движение на клавирните ноти и изгражда последната от трите пиеси от позната френска музика.

Възможно е поводът за творбата да е дъждовен ден, в който Бланш рисува портрет на Дебюси. Това обаче не може да се приеме като потвърдено обстоятелство на създаването ѝ. Независимо от тази възможност Дебюси използва в Градини под дъжда музика от непубликуваните Образи от 1894 година. По-ранните ноти също включват Nous n’irons plus au bois. Така последната пиеса, поставена след яванската музика и испанския танц, запазва не само френски песни, но и клавирни опити на Дебюси от девет години по-рано.
Последната пиеса продължава с музика, цитираща френските песни, а в края преминава в ми мажор. Промяната може да се сравни със спиране на дъжда и появяване на слънце. Това описание на времето е интерпретация, която свързва заглавието с тоналната промяна. Дебюси променя тоналността в хода на пиесата и я завършва в ми мажор. Цитираните песни и промяната в заключението са части на същата творба. Макар да пише дъжд в заглавието, той не повтаря една и съща музика до самия край.
Различни материали за едно пиано
Когато слушаме трите пиеси последователно, можем да сравним различните материали, използвани от Дебюси. В Пагоди е важно влиянието на яванския ансамбъл, във Вечер в Гранада хабанерата, а в Градини под дъжда френските песни. Той дава на всяка пиеса различно заглавие и построява музиката по различен начин. Опитът с тембъра на гамелана, опитът за испанска клавирна музика и детските песни от по-ранните ноти се събират в един цикъл. И трите пиеси са за солово пиано, но се различават по материала и начина на развитието му.
Списъците за обяд и вечеря в Mahina съдържат и трите Гравюри в изпълнение на Золтан Кочиш. Всяка пиеса се изпълнява от един пианист, но материалите им са различни. В Пагоди Дебюси използва интервали и регистри, повлияни от яванския ансамбъл, а във Вечер в Гранада повтаря хабанерата. В последните Градини под дъжда включва две песни, изпълнявани във Франция. Като преработва по-ранната си клавирна музика, той включва в трите солови пиеси ансамбъла, чут на изложението, танца и познатите песни.
Музиката в Mahina
В Mahina пускаме трите пиеси от Гравюри в изпълнение на Золтан Кочиш. Ако знаете как яванският ансамбъл, испанският танц и френските детски песни са се превърнали в клавирна музика, можете да откривате удоволствие и в различаването на трите пиеси.





