В тази статия
  1. Променените тоналност и регистър за изпълнение на сол струна
  2. Соловите ноти, публикувани в Бостън през 1880 г.
  3. Редакцията на Малер и съвременното изпълнение със струнни инструменти
  4. Цигуларят, който създава аранжимента за сол струна
  5. Air в различни концертни изпълнения
  6. Музиката, която слушаме в Mahina

Краткият отговор

Името „Ария на сол струна“ не произлиза от заглавието в Третата оркестрова сюита на Бах. Втората част се нарича Air. През XIX век цигуларят Аугуст Вилхелми я аранжира като солова пиеса и указва да се свири на сол струна. Той понижава тоновете, за да може цялата пиеса да се изпълни на най-ниската струна на цигулката. С разпространението на аранжимента указанието за изпълнение започва да се използва като име на произведението.

В дълбочина

Променените тоналност и регистър за изпълнение на сол струна

Вилхелми премества оригинала от ре мажор в до мажор и понижава регистъра на мелодията. Промяната позволява на солиста да свири само на сол струна. Това е най-ниско звучащата от четирите струни на цигулката. Мелодията, написана от Бах за струнен ансамбъл, е преработена така, че един изпълнител да я изсвири последователно на една струна. Разпространеното название „Ария на сол струна“ пази условието за изпълнение на този аранжимент. Струнните музиканти в сюитата изпълняват Air в ре мажор, а солистът във версията на Вилхелми свири мелодията в до мажор.

Примерен инструмент за обяснение на сол струна на цигулката. Това е цигулката „Гулд“, изработена от Страдивари през 1693 г.
Примерен инструмент за обяснение на сол струна на цигулката. Това е цигулката „Гулд“, изработена от Страдивари през 1693 г.

Оригиналната Air на Бах се изпълнява от струнни инструменти и басо континуо. При басо континуо акомпаняторът допълва акорди въз основа на басова мелодия и означения за хармонията. Басът продължава да се движи под мелодичната партия, а останалите гласове свирят заедно с нея. Докато един глас задържа дълъг тон, друг се придвижва. Музиката е написана така, че подвижният бас под основната мелодия и другите струнни партии да се съчетават. В редакцията на Вилхелми основната мелодия се изпълнява от един цигулар, но в частта на Бах има струнни партии за съвместно изпълнение.

В период, когато оркестровите произведения на Бах рядко се изпълняват близо до оригиналната им форма, цигулковият аранжимент на Вилхелми става много популярен. Превръщането на една част в солова пиеса със звука на ниската струна я довежда до нови изпълнители и слушатели. Оригиналът има тоналност ре мажор и име Air, а аранжиментът използва до мажор и указание за сол струна. Познатото заглавие произлиза от указание, което по-късен изпълнител е поставил в конкретни ноти, а не от названието на частта при Бах.

Соловите ноти, публикувани в Бостън през 1880 г.

През 1880 г. бостънското издателство Thompson & Odell публикува нотите Air for G String за цигулка и пиано. Частта от оркестровата сюита на Бах е отпечатана така, че да може да бъде изпълнена от двама музиканти. Вместо да се събира струнен ансамбъл, цигулар и пианист поемат съответните партии. Издателството разпространява в Бостън соловата мелодия за ниската цигулкова струна и клавирния акомпанимент. Освен в Европа, където е живял Бах, хората, които искат да изпълняват тази музика, могат да намерят нотите и в Съединените щати.

Третата сюита започва с френска увертюра. Формата на този танцов цикъл се развива чрез музиката на Люли, изпълнявана в двора на Луи XIV. След тържествено и бавно начало следва по-бърз раздел във фугато. Фугатото е начин, при който няколко гласа последователно имитират една и съща тема. По времето на Бах подобни сюити, започващи с увертюра, се наричат Ouverture. Творбата, която днес наричаме Трета сюита, също е предадена с това име. Музиката, изпълнявана преди Air, има строеж на френска увертюра.

След Air следват гавот, буре и жига. Танцовите части в сюитата контрастират с различен ритъм и темпо. Бах поставя увертюрата, Air и танците в една творба. Подрежда частите последователно, за да събере в сюитата различните танцови размери и характери. В нотите на соловия аранжимент Air се изпълнява отделно, но в оркестровите партии музикантите, свирили предходната увертюра, продължават и с танците. Музиката в програмата е различна според това дали пиесата се изпълнява самостоятелно, или като втора част от цялата сюита.

Редакцията на Малер и съвременното изпълнение със струнни инструменти

През 1910 г. Schirmer публикува редакция на Густав Малер, включваща пет части, избрани от Втората и Третата сюита на Бах. Малер допълва партиите за пиано и орган, които изпълняват басо континуо, с конкретни ноти. Записва музиката, която акомпаняторът иначе добавя според басовата мелодия и хармоничните означения. Докато Вилхелми премества мелодията върху ниската цигулкова струна, Малер редактира музиката за съвместно изпълнение от оркестър и клавишни инструменти. Двамата променят различни елементи при подготовката за изпълнение на същите творби на Бах.

Густав Малер, заснет от Мориц Нер във Виенската придворна опера през 1907 г.
Густав Малер, заснет от Мориц Нер във Виенската придворна опера през 1907 г.

Малер добавя указания и в партията на флейтата във Втората сюита. В силните пасажи предписва да се включат още флейти и при нужда да се подсили звукът с кларинети. Това указание заслужава да се разгледа заедно с размера на струнния ансамбъл, който Малер е имал предвид. Той се опитва да използва други духови инструменти, за да не се загуби флейтата зад голямата струнна група. Записаният с ноти акомпанимент и указанията за усилване на духовите отразяват преценката на диригент за баланса на действителния оркестър.

На концерт на Нидерландското Бахово общество в Амстердам през 2017 г. Ларс Улрик Мортенсен избира друг състав. Той изпълнява Третата сюита със струнни и клавишни инструменти, без духови и тимпани. Изборът следва научна хипотеза, според която духовите партии са добавени по-късно, а ранна версия вероятно е била предимно струнна. Въз основа на тази хипотеза Мортенсен подготвя концерт с по-малко инструменти. На самото изпълнение действително не се използват духови и тимпани. Обяснението за ранната версия обаче остава хипотеза, изградена върху запазените ноти.

Цигуларят, който създава аранжимента за сол струна

По препоръка на Лист Вилхелми учи цигулка при Фердинанд Давид в Лайпцигската консерватория. Давид е концертмайстор на оркестър „Гевандхаус“. През шестдесетте години на XIX век Вилхелми е солист по различни европейски сцени, а по-късно гастролира в Северна и Южна Америка, Азия и Австралия. От 1894 г. преподава цигулка в лондонското училище „Гилдхол“. Сценичният изпълнител предава своя начин на свирене на следващите поколения. След като изпълнява наученото в консерваторията пред публика в много страни, той отново застава пред студенти.

Цигуларят Аугуст Вилхелми, заснет от Сарони около 1879 г.
Цигуларят Аугуст Вилхелми, заснет от Сарони около 1879 г.

Продължават и отношенията му с Вагнер. През 1862 г. Вагнер често посещава дома на Вилхелми. Същата година записва лично първите осем такта от увертюрата към „Майсторите певци“ в неговия албум. На церемонията по полагането на основния камък на фестивалния театър в Байройт през 1872 г. Вилхелми свири на цигулка в Деветата симфония на Бетовен под диригентството на Вагнер. Вагнер го избира за концертмайстор на новия фестивален оркестър. Солистът, преработил Бах за цигулка и пиано, на други концерти работи като член на голям оркестър, дирижиран лично от Вагнер.

Площадът и църквите в Лайпциг на пощенска картичка от 1896 г.
Площадът и църквите в Лайпциг на пощенска картичка от 1896 г.

Името на Вилхелми е запазено и върху цигулка, която е притежавал. Баща му купува за него през 1866 г. инструмент, изработен от Страдивари през 1725 г. Бащата е доктор по право и любител цигулар. Макар Вилхелми да притежава няколко цигулки, той особено цени този подарък. През 1896 г. я продава на ученика си Хуго Купфершмид. По-късно инструментът сменя няколко собственици и днес продължава да е известен с името на Вилхелми. Неговото име остава както в историята на заглавието на аранжимента, така и в историята на собствеността на инструмента.

Air в различни концертни изпълнения

В баса на Air има скокове на октава и последователно придвижване на тоновете. Докато горе звучи дълга мелодия, долната партия не задържа непрекъснато един и същ тон. При движението на баса другите струнни гласове си предават тонове и съчетават дълги ноти с кратки последователни движения. Изпълнителите спазват продължителността и височината на нотите в собствените си партии, като свирят заедно с другите гласове. Дългата мелодия, подвижният бас и гласовете между тях присъстват в една част, затова ролите на музикантите в ансамбъла се разпределят по няколко начина.

На 21 октомври 2021 г. Бостънският симфоничен оркестър изпълнява Air на Бах в памет на Бернард Хайтинк. Хайтинк умира същия ден, а концерта дирижира Андрис Нелсонс. Избирайки произведението, диригентът отправя последно сбогом към починалия колега с музиката на Бах. Част от отдавна създадена оркестрова сюита влиза в концерт в памет на друг музикант. И след времето, когато Бах я е написал, хората, които подготвят концерти, избират тази музика за конкретен ден и човек.

Вилхелми променя тоналността и регистъра на мелодията на Air и указва на солиста да свири на сол струна. Малер записва с ноти клавирния акомпанимент за сюитите на Бах и предписва усилване на флейтовото звучене. Мортенсен води ансамбъла без духови и тимпани според хипотезата за ранна, предимно струнна версия. По-късните музиканти подготвят Бах за различни инструменти и брой изпълнители. Мелодията, която един цигулар свири последователно на ниска струна, в други концерти се изпълнява от струнни музиканти, които разделят помежду си баса и различните гласове.

Музиката, която слушаме в Mahina

В музикалния списък на Mahina можете да срещнете същата музика под две имена: Air и „Ария на сол струна“. Освен удоволствието да разпознаете пиесата, запомнете и историята как познатото ни заглавие е създадено от по-късен изпълнител.