В тази статия
Краткият отговор
Името „Ария на сол струна“ не произлиза от заглавието в Третата оркестрова сюита на Бах. Втората част се нарича Air. През XIX век цигуларят Аугуст Вилхелми я аранжира като солова пиеса и указва да се свири на сол струна. Той понижава тоновете, за да може цялата пиеса да се изпълни на най-ниската струна на цигулката. С разпространението на аранжимента указанието за изпълнение започва да се използва като име на произведението.
В дълбочина
Променените тоналност и регистър за изпълнение на сол струна
Вилхелми премества оригинала от ре мажор в до мажор и понижава регистъра на мелодията. Промяната позволява на солиста да свири само на сол струна. Това е най-ниско звучащата от четирите струни на цигулката. Мелодията, написана от Бах за струнен ансамбъл, е преработена така, че един изпълнител да я изсвири последователно на една струна. Разпространеното название „Ария на сол струна“ пази условието за изпълнение на този аранжимент. Струнните музиканти в сюитата изпълняват Air в ре мажор, а солистът във версията на Вилхелми свири мелодията в до мажор.

Оригиналната Air на Бах се изпълнява от струнни инструменти и басо континуо. При басо континуо акомпаняторът допълва акорди въз основа на басова мелодия и означения за хармонията. Басът продължава да се движи под мелодичната партия, а останалите гласове свирят заедно с нея. Докато един глас задържа дълъг тон, друг се придвижва. Музиката е написана така, че подвижният бас под основната мелодия и другите струнни партии да се съчетават. В редакцията на Вилхелми основната мелодия се изпълнява от един цигулар, но в частта на Бах има струнни партии за съвместно изпълнение.
В период, когато оркестровите произведения на Бах рядко се изпълняват близо до оригиналната им форма, цигулковият аранжимент на Вилхелми става много популярен. Превръщането на една част в солова пиеса със звука на ниската струна я довежда до нови изпълнители и слушатели. Оригиналът има тоналност ре мажор и име Air, а аранжиментът използва до мажор и указание за сол струна. Познатото заглавие произлиза от указание, което по-късен изпълнител е поставил в конкретни ноти, а не от названието на частта при Бах.
Соловите ноти, публикувани в Бостън през 1880 г.
През 1880 г. бостънското издателство Thompson & Odell публикува нотите Air for G String за цигулка и пиано. Частта от оркестровата сюита на Бах е отпечатана така, че да може да бъде изпълнена от двама музиканти. Вместо да се събира струнен ансамбъл, цигулар и пианист поемат съответните партии. Издателството разпространява в Бостън соловата мелодия за ниската цигулкова струна и клавирния акомпанимент. Освен в Европа, където е живял Бах, хората, които искат да изпълняват тази музика, могат да намерят нотите и в Съединените щати.
Третата сюита започва с френска увертюра. Формата на този танцов цикъл се развива чрез музиката на Люли, изпълнявана в двора на Луи XIV. След тържествено и бавно начало следва по-бърз раздел във фугато. Фугатото е начин, при който няколко гласа последователно имитират една и съща тема. По времето на Бах подобни сюити, започващи с увертюра, се наричат Ouverture. Творбата, която днес наричаме Трета сюита, също е предадена с това име. Музиката, изпълнявана преди Air, има строеж на френска увертюра.
След Air следват гавот, буре и жига. Танцовите части в сюитата контрастират с различен ритъм и темпо. Бах поставя увертюрата, Air и танците в една творба. Подрежда частите последователно, за да събере в сюитата различните танцови размери и характери. В нотите на соловия аранжимент Air се изпълнява отделно, но в оркестровите партии музикантите, свирили предходната увертюра, продължават и с танците. Музиката в програмата е различна според това дали пиесата се изпълнява самостоятелно, или като втора част от цялата сюита.
Редакцията на Малер и съвременното изпълнение със струнни инструменти
През 1910 г. Schirmer публикува редакция на Густав Малер, включваща пет части, избрани от Втората и Третата сюита на Бах. Малер допълва партиите за пиано и орган, които изпълняват басо континуо, с конкретни ноти. Записва музиката, която акомпаняторът иначе добавя според басовата мелодия и хармоничните означения. Докато Вилхелми премества мелодията върху ниската цигулкова струна, Малер редактира музиката за съвместно изпълнение от оркестър и клавишни инструменти. Двамата променят различни елементи при подготовката за изпълнение на същите творби на Бах.

Малер добавя указания и в партията на флейтата във Втората сюита. В силните пасажи предписва да се включат още флейти и при нужда да се подсили звукът с кларинети. Това указание заслужава да се разгледа заедно с размера на струнния ансамбъл, който Малер е имал предвид. Той се опитва да използва други духови инструменти, за да не се загуби флейтата зад голямата струнна група. Записаният с ноти акомпанимент и указанията за усилване на духовите отразяват преценката на диригент за баланса на действителния оркестър.
На концерт на Нидерландското Бахово общество в Амстердам през 2017 г. Ларс Улрик Мортенсен избира друг състав. Той изпълнява Третата сюита със струнни и клавишни инструменти, без духови и тимпани. Изборът следва научна хипотеза, според която духовите партии са добавени по-късно, а ранна версия вероятно е била предимно струнна. Въз основа на тази хипотеза Мортенсен подготвя концерт с по-малко инструменти. На самото изпълнение действително не се използват духови и тимпани. Обяснението за ранната версия обаче остава хипотеза, изградена върху запазените ноти.
Цигуларят, който създава аранжимента за сол струна
По препоръка на Лист Вилхелми учи цигулка при Фердинанд Давид в Лайпцигската консерватория. Давид е концертмайстор на оркестър „Гевандхаус“. През шестдесетте години на XIX век Вилхелми е солист по различни европейски сцени, а по-късно гастролира в Северна и Южна Америка, Азия и Австралия. От 1894 г. преподава цигулка в лондонското училище „Гилдхол“. Сценичният изпълнител предава своя начин на свирене на следващите поколения. След като изпълнява наученото в консерваторията пред публика в много страни, той отново застава пред студенти.

Продължават и отношенията му с Вагнер. През 1862 г. Вагнер често посещава дома на Вилхелми. Същата година записва лично първите осем такта от увертюрата към „Майсторите певци“ в неговия албум. На церемонията по полагането на основния камък на фестивалния театър в Байройт през 1872 г. Вилхелми свири на цигулка в Деветата симфония на Бетовен под диригентството на Вагнер. Вагнер го избира за концертмайстор на новия фестивален оркестър. Солистът, преработил Бах за цигулка и пиано, на други концерти работи като член на голям оркестър, дирижиран лично от Вагнер.

Името на Вилхелми е запазено и върху цигулка, която е притежавал. Баща му купува за него през 1866 г. инструмент, изработен от Страдивари през 1725 г. Бащата е доктор по право и любител цигулар. Макар Вилхелми да притежава няколко цигулки, той особено цени този подарък. През 1896 г. я продава на ученика си Хуго Купфершмид. По-късно инструментът сменя няколко собственици и днес продължава да е известен с името на Вилхелми. Неговото име остава както в историята на заглавието на аранжимента, така и в историята на собствеността на инструмента.
Air в различни концертни изпълнения
В баса на Air има скокове на октава и последователно придвижване на тоновете. Докато горе звучи дълга мелодия, долната партия не задържа непрекъснато един и същ тон. При движението на баса другите струнни гласове си предават тонове и съчетават дълги ноти с кратки последователни движения. Изпълнителите спазват продължителността и височината на нотите в собствените си партии, като свирят заедно с другите гласове. Дългата мелодия, подвижният бас и гласовете между тях присъстват в една част, затова ролите на музикантите в ансамбъла се разпределят по няколко начина.
На 21 октомври 2021 г. Бостънският симфоничен оркестър изпълнява Air на Бах в памет на Бернард Хайтинк. Хайтинк умира същия ден, а концерта дирижира Андрис Нелсонс. Избирайки произведението, диригентът отправя последно сбогом към починалия колега с музиката на Бах. Част от отдавна създадена оркестрова сюита влиза в концерт в памет на друг музикант. И след времето, когато Бах я е написал, хората, които подготвят концерти, избират тази музика за конкретен ден и човек.
Вилхелми променя тоналността и регистъра на мелодията на Air и указва на солиста да свири на сол струна. Малер записва с ноти клавирния акомпанимент за сюитите на Бах и предписва усилване на флейтовото звучене. Мортенсен води ансамбъла без духови и тимпани според хипотезата за ранна, предимно струнна версия. По-късните музиканти подготвят Бах за различни инструменти и брой изпълнители. Мелодията, която един цигулар свири последователно на ниска струна, в други концерти се изпълнява от струнни музиканти, които разделят помежду си баса и различните гласове.
Музиката, която слушаме в Mahina
В музикалния списък на Mahina можете да срещнете същата музика под две имена: Air и „Ария на сол струна“. Освен удоволствието да разпознаете пиесата, запомнете и историята как познатото ни заглавие е създадено от по-късен изпълнител.





