В тази статия
- В оригиналната партитура няма „Ария на сол струна“
- Air е втората пиеса в средата на дълга сюита
- Два гласа се преплитат под пеещата първа цигулка
- Макар музиката да звучи спокойна, басът продължава да се движи
- Обработката не е умален оригинал, а версия с друг фокус
- Удоволствието да чуем ансамбъла зад познатото заглавие
- Четири въпроса за точно разбиране на „Ария на сол струна“
Краткият отговор
Оригиналът на мелодията, широко позната като „Ария на сол струна“, е втората пиеса, Air, от Оркестрова сюита № 3 в ре мажор, BWV 1068, на Bach. Тя не е написана за солова цигулка, която свири само на сол струна, а за ансамбъл от 1-ва и 2-ра цигулка, виола, ниски струнни и басо континуо. Името „Ария на сол струна“ идва от особеността на по-късна обработка. Когато слушате оригинала, чуйте как под високата мелодия 2-рата цигулка и виолата се преплитат, докато басът непрекъснато се движи.
Три разлики между популярното име и оригинала
- Оригиналното заглавие е Air от Оркестрова сюита № 3, BWV 1068; думите „на сол струна“ не присъстват в него.
- Оригиналът не е солова пиеса, а ансамбъл, в който няколко струнни гласа и басът се движат заедно.
- Не следвайте само високата мелодия. Чуйте пресичането на 2-рата цигулка и виолата и крачещия бас — така се разкрива тъканта на Bach.
В дълбочина
В оригиналната партитура няма „Ария на сол струна“
Творбата е Оркестрова сюита № 3 в ре мажор, BWV 1068, а първоначалното заглавие на прочутата бавна пиеса е Air. Името „Ария на сол струна“ произхожда от обработката за солова цигулка, направена от Август Вилхелми през 1871 г.
Следователно твърдението, че Bach е написал пиесата за една сол струна, смесва историята на оригинала и обработката. Не е нужно да се отказваме от познатото име, но ако различаваме коя версия назовава то, можем по-точно да се наслаждаваме и на соловата обработка, и на струнния ансамбъл.
Air е втората пиеса в средата на дълга сюита
BWV 1068 е сюита, в която след величествена увертюра във френски стил идват Air и танци от типа гавот, буре и жига. Днес я наричаме „оркестрова сюита“, но по онова време е носела името Ouverture според първата пиеса.
Отделена от сюитата, Air може да прозвучи като тиха медитация. В целия цикъл обаче тя е спокойният център между пищната увертюра и живите танци. Когато чуете съседните пиеси, по-ясно се разбира как бавното темпо действа едновременно като почивка и контраст.
Два гласа се преплитат под пеещата първа цигулка
Високата мелодия на 1-вата цигулка е дълга и гладка и лесно привлича слуха. Но 2-рата цигулка и виолата не просто запълват акордите. Когато едната линия слиза, другата се изкачва, а кратките тонове взаимно запълват паузите и образуват втори разговор във вътрешността.
Първия път чуйте само горната мелодия, а втория нарочно се вслушайте в средния регистър. Там 2-рата цигулка и виолата се движат като в деликатен разговор, докосвайки се взаимно.
Макар музиката да звучи спокойна, басът продължава да се движи
Под дългата мелодия ниският глас не стои на едно място. Той върви с равномерен пулс към следващия акорд, а понякога подтиква горните гласове с по-активна фигурация от очакваното. Затова музиката е бавна, но не неподвижна.
Следвайте само баса и леко движете пръст в неговия ритъм. Когато чуете колко пъти долният глас сменя мястото си, докато горната мелодия се задържа, ще усетите как множество движения остават в равновесие вътре в спокойствието.
Обработката не е умален оригинал, а версия с друг фокус
Обработката, в която соловата цигулка развива мелодията върху една ниска струна, събира тембъра в една точка. Вместо пространствеността на множеството гласове в оригинала, на преден план излиза дългата, тъмна линия на един изпълнител. Центърът на слуха се променя, макар тоновете да са същите.
Не е нужно версиите да се състезават коя е „по-истинска“. Ако познавате оригиналния ансамбъл и после чуете обработката, ще разберете какво е подчертано; ако слухът ви е свикнал с обработката, оригиналът ще разкрие гласове, които дотогава са оставали скрити.
Удоволствието да чуем ансамбъла зад познатото заглавие
При прочута пиеса слушането лесно приключва в мига, когато познаем първата мелодия. Следващия път изберете веднъж средните гласове, а после баса. В едва около 3 минути се отварят три различни пътя.
В Mahina Vegan Table класическата музика звучи в пространството за хранене, а в журнала разграничаваме първоначалната структура на познатите произведения от имената, дадени по-късно. Продължаваме тези истории, за да откривате ансамбъла, който се движи под високата мелодия, независимо кое изпълнение срещнете.
Четири въпроса за точно разбиране на „Ария на сол струна“
- „Ария на сол струна“ ли е първоначалното заглавие, дадено от Bach?
- Не. Оригиналът е Air от Оркестрова сюита № 3, BWV 1068, а изразът „на сол струна“ произхожда от по-късна обработка.
- Какви инструменти участват в оригинала?
- В Air основни са няколкото струнни гласа, ниските струнни и басо континуо. В други пиеси от сюитата има запазени версии, които добавят духови инструменти, тромпети и тимпани.
- Коя поред пиеса в сюитата е Air?
- Това е втората пиеса, след величествената Ouverture.
- Какво да сравня при първото слушане?
- Редувайте оригинала за струнен ансамбъл и обработката за солова цигулка и сравнете колко ясно се чуват средните гласове и басът.
Вижте актуалната информация за посещение и пространството на Mahina Vegan Table.
Информация за посещение на Mahina Vegan Table
