В тази статия
- 19.8.1965 г.: срещата, превърнала се в албум
- Макар да е концерт, виолончелото проговаря първо
- Напрежението в 1-вата част идва от завръщането, не от скоростта
- Четирите части осветяват един и същ спомен с различна скорост
- Споменът за творбата, който носят Барбироли и Лондонският симфоничен оркестър
- Как една класическа творба остава дълго в паметта между храненията
- Четири насоки за по-внимателно слушане на записа от 1965 г.
Краткият отговор
На 19.8.1965 г. Jacqueline du Pré записва концерта за виолончело на Elgar в лондонската зала „Кингсуей“ с Лондонския симфоничен оркестър под диригентството на Джон Барбироли. Изпълнението на тогава двайсетгодишната дю Пре остава обичан запис в продължение на десетилетия. Когато го слушате за първи път, оставете славата му настрана и се съсредоточете върху мига, в който виолончелото започва с четири акорда без дълго оркестрово въведение, и върху спомените, които се връщат през четирите части.
Три ключа към този запис
- В записа от 1965 г. солист е Jacqueline du Pré, диригент — Джон Барбироли, а оркестър — Лондонският симфоничен оркестър.
- Концертът е в четири части, а виолончелото влиза с акорди още в първия такт.
- Вместо да следите само страстните кулминации, чуйте завръщането на първата тема и посоката на диалога между виолончелото и оркестъра — така структурата става по-ясна.
В дълбочина
19.8.1965 г.: срещата, превърнала се в албум
Концертът за виолончело на Elgar е записан на 19.8.1965 г. в лондонската зала „Кингсуей“. Солист е Jacqueline du Pré, диригент — Джон Барбироли, а изпълнява Лондонският симфоничен оркестър. Този запис е сред знаковите събития в историята на оркестъра през 1965 г.
Ако първо мислите за краткия живот на дю Пре, лесно е да чуете музиката единствено като предчувствие за трагедия. В този запис опитайте да отделите музикалния разказ от биографията. Проследете докъде виолончелото развива всяка фраза, дали посоката на мелодията се запазва след затихването и през какви интервали оркестърът поема движението на солиста. Така конкретните изпълнителски решения се чуват по-ясно.
Макар да е концерт, виолончелото проговаря първо
Произведението е в четири части, а първата започва Adagio–Moderato. За разлика от обичайния концерт, солистът не чака оркестърът да изгради дълго въведение. Още в първия такт виолончелото изсвирва четири решителни акорда, а струнните инструменти, кларинетът и валдхорната отговарят тихо.
При първото слушане обърнете внимание не толкова на силата на тези акорди, колкото на тишината след тях. Щом соловото виолончело завърши фразата, оркестърът поема пространството и виолата започва темата. Още от началото творбата се развива не като двубой между солист и оркестър, а като спомен, който преминава между различни гласове.
Напрежението в 1-вата част идва от завръщането, не от скоростта
Когато първата тема премине от виолата към виолончелото, регистърът и тембърът променят дори същата мелодия. Чуйте поотделно изкачването на виолончелото във високия регистър и завръщането на спокойната начална тема — така ясно се разбира, че 1-вата част не повтаря само едно настроение.
В записа на дю Пре проследете докъде стига цялата фраза, вместо да се съсредоточавате върху силата на единичен кратък тон. Преди да оценявате натиска на лъка и вибратото, определете къде завършва музикалното изречение. Така по-конкретно ще сравните дългата линия, избрана от изпълнителката.
Четирите части осветяват един и същ спомен с различна скорост
Произведението преминава през четири части: Adagio–Moderato, Lento–Allegro molto, Adagio и Allegro–Moderato–Allegro ma non troppo. Като слухови ориентири може да използвате бързите фигурации във 2-рата част, дългата солова мелодия в 3-тата и завръщането на предишен материал във финала.
Не е нужно да анализирате всичко наведнъж. При първото слушане е достатъчно да запомните прехода между частите като „тежест – движение – дълга песен – устрем и спомен“. Когато във финала се появи пасаж, който напомня началото, почти трийсетминутното пътуване се затваря като едно голямо изречение.
Споменът за творбата, който носят Барбироли и Лондонският симфоничен оркестър
През 1919 г., още като млад виолончелист, Барбироли свири като член на Лондонския симфоничен оркестър на премиерата на този концерт. 46 години по-късно той дирижира същия оркестър в записа с дю Пре. Така премиерата приживе на композитора и албумът от 1965 г. се свързват в кариерата на един изпълнител.
Тази предистория добавя контекста на диригент, който е работил с дългото течение на творбата на реалната сцена. Чуйте колко леко оркестърът отстъпва, когато виолончелото излиза напред, и как ансамбълът възвръща тежестта си, когато солистът замълчи.
Как една класическа творба остава дълго в паметта между храненията
Не е нужно да знаете наизуст цялата предистория, за да се доближите до класическата музика. Ако запомните само един звуков момент — първите четири акорда, темата, започната от виолата, или спомена във финала — следващото слушане вече ще бъде различно. Този запис от 1965 г. е обичан от десетилетия. В самата музика откривайте един по един моментите, в които виолончелото и оркестърът си отговарят.
Mahina Vegan Table изпълва пространството за хранене с класическа музика, а в журнала продължаваме с насоки, които правят слушането на самата музика по-интересно. Бавно представяме произведения и изпълнители, които остават като послевкуса от едно хранене, за да чуете нещо ново при следващата си среща със същата творба.
Четири насоки за по-внимателно слушане на записа от 1965 г.
- На колко години е Jacqueline du Pré при записа?
- Тя е на двайсет години по време на записа през 1965 г.
- От колко части е концертът за виолончело на Elgar?
- От четири части. Вместо просто да редува бързи и бавни части, творбата връща по-ранен материал чак до финала.
- Трябва ли още отначало да изслушам цялото произведение?
- Не е необходимо. Започнете с началото на 1-вата част и темата на виолата, а когато ги опознаете, преминете към 2-рата, 3-тата и 4-тата част.
- Този запис ли е единственото правилно изпълнение?
- Не. Това е важен исторически запис, но сравнението с други изпълнения помага да чуете колко различни могат да бъдат темпото, натискът на лъка и балансът на оркестъра.
По време на хранене в Mahina Vegan Table звучи класическа музика.
Информация за посещение на Mahina Vegan Table
