В тази статия
Краткият отговор
През 1965 година двадесетгодишната Жаклин дю Пре записва Концерта за виолончело на Елгар. Джон Барбироли дирижира Лондонския симфоничен оркестър. При премиерата на творбата през 1919 година Барбироли е свирил на виолончело в същия оркестър. Записът събира младата солистка с музиканта, участвал първо като оркестрант, а 46 години по-късно като диригент.
В дълбочина
Недостатъчните репетиции за първото следвоенно изпълнение
Концертът за виолончело на Елгар прозвучава за първи път на 27 октомври 1919 година в лондонската Куинс Хол. Самият Елгар дирижира Лондонския симфоничен оркестър, а Феликс Салмънд изпълнява соловата партия. Елгар написва произведението след края на Първата световна война. Когато мислим за отнетите от войната животи и за невъзвратимия предвоенен живот, можем да разберем скръбния характер на музиката във връзка с тогавашния опит. Оркестърът, продължил да изнася концерти и по време на войната, представя нов следвоенен концерт, а при първото му изпълнение палката държи композиторът.
Лондонският симфоничен оркестър също преживява последиците от войната. Музикантите му постъпват в армията, а съставът продължава да изнася концерти въпреки ограниченията за придвижване и опасността от въздушни нападения. Новият главен диригент Албърт Коутс решава да се откаже от хонорара си, за да помогне на оркестъра да възобнови концертната дейност. Първият концерт за сезона, представящ новата творба на Елгар, включва и произведения на Бородин, Вагнер и Скрябин. За една вечер оркестърът трябва да подготви познат репертоар и нов концерт.

Коутс надхвърля времето за репетиране на другите произведения и на Елгар и Салмънд не им остава достатъчно време да съгласуват концерта. В дневника си Алис Елгар записва както гнева си за случилото се с нейния съпруг, така и признателността към музикантите, които репетират допълнително. Недостатъчните репетиции са част от обстоятелствата зад неблагоприятната оценка на първото изпълнение. Макар авторът лично да дирижира и солистът да участва, те трябва да представят новото произведение без достатъчно съгласуване между соловата партия и оркестъра.
Елгар и Лондонският симфоничен оркестър работят заедно и по-късно. През януари 1934 година Елгар, който е на болнично легло в Устър, ръководи запис на оркестъра в лондонско студио. Специална връзка между двата града позволява на композитора да слуша и от леглото си. Вместо да отиде до студиото, той слуша музикантите от болничната стая. Авторът и оркестърът, чиято връзка започва още при премиерата, продължават записите дори когато се намират на различни места.
Барбироли се завръща от виолончеловата група на диригентския пулт
При първото изпълнение на концерта Барбироли свири във виолончеловата група. През 1965 година дирижира същия Лондонски симфоничен оркестър при записа с дю Пре. Човекът, който на премиерата е свирил виолончеловата партия пред себе си, сега води солистката и целия оркестър. При първото представяне на концерта той е един от виолончелистите в състава. След 46 години застава пред него, определя пулса и съгласува оркестровото изпълнение със солистката при подготовката на запис на същата творба.

Дю Пре е родена на 26 януари 1945 година. По време на записа от 1965 година е на двадесет. Като дете чува виолончело по радиото и се заинтересува от инструмента. Дебютира с рецитал в Лондон през 1961 година, а от 1962 година започва да записва за EMI. Още преди концерта на Елгар има опит с публични изпълнения и създаване на плочи. Дебютът, първият запис за EMI и записът на концерта се следват в рамките на няколко години.
Тя изучава концерта на Елгар още по време на обучението си при Уилям Плийт. През 1964 година започва да използва виолончелото „Давидов“ на Страдивари, а през следващата година изпълнява концерта с Барбироли и след това го записва с Лондонския симфоничен оркестър. На нов инструмент свири дълго изучаваните ноти, съгласува се с диригента при концертното изпълнение и после създава плочата. Преди известния запис от 1965 година стоят ученето на творбата и съвместното музициране с други хора.
Материалът, който се връща в четирите части
В началото на концерта Елгар поверява четири акорда на соловото виолончело. След тях отговарят струнните, кларинетът и валдхорната, а виолите представят темата. Редът на соловото виолончело и оркестъра е ясен още от началото. Вместо концертната традиция солистът да се появи след дълго оркестрово въведение, Елгар пише началото така, че виолончелистът да свири първи. Още преди да стигне до бавната част, записана от дю Пре, композиторът открива концерта с първия звук на солиста.

Третата част, Adagio, е бавният дял на четиричастния концерт. Преди нея са виолончеловото начало на първата част и бързото движение на втората, а след Adagio идва последната част. Четирите части имат различен характер и по-късно връщат вече използван материал. Когато третата част е отделена на плоча, слушаме последователно мелодията на тази музика. В целия концерт тя прозвучава между предходната бърза част и финала. Първата виолончелова фраза носи и указанието Nobilmente, обикновено превеждано като „благородно“. С него, заедно с началните ноти, Елгар определя характера на фразата.
Към края на финала се връщат темата на Adagio и виолончеловите акорди от началото на концерта. Вместо при всяка нова част да изоставя предходния материал, Елгар използва по-ранната музика и в последната. Темата, развивана самостоятелно в третата част, става част от финала, а началните акорди се връщат преди завършека. В откъса чуваме мелодията в една част; в целия концерт чуваме и построението, при което един и същ материал се повтаря в различните части.
Изпълненията на концерта след записа
Дю Пре прекратява концертната си дейност през 1973 година и умира през 1987 година. Дори след като болестта я лишава от възможността да излиза на сцена, нейното свирене може да се слуша в по-ранните записи. Плочата с Елгар от 1965 година е създадена преди края на кариерата ѝ. Ранният път от дебюта до записите и по-късните здравословни проблеми принадлежат на различни периоди от живота ѝ. Годината на създаване на записа обозначава времето, когато тя още разширява концертната си дейност; запазени са и имената на участващите диригент и оркестър.

Концертът на Елгар с дю Пре се е запазил не само като студийна плоча, но и като концертни записи и заснети изпълнения. Има запис на концерт под диригентството на Малкълм Сарджънт от 1963 година, а през 1967 година е заснет филм с изпълнението ѝ с Баренбойм. Запазен е и запис на концерт във Филаделфия от 1970 година. Изпълнението със Сарджънт е две години преди плочата с Барбироли, а филмът с Баренбойм е заснет две години след нея. Дю Пре изпълнява концерта на Елгар многократно с различни диригенти и на различни места.
Сред завършените големи оркестрови произведения на Елгар този концерт е последният. Дю Пре го изпълнява и на 12 декември 1968 година с Филхармонията на Лос Анджелис под диригентството на Зубин Мета. Тогава този оркестър представя Концерта за виолончело на Елгар за първи път. Творбата, завършена в късния период на композитора, остава в репертоара ѝ при срещите с диригенти и оркестри от различни страни. След записа от 1965 година тя продължава да я свири с други състави. Концертът остава част както от звукозаписната, така и от концертната ѝ дейност.
Връзката, започнала при избора за стипендия
Барбироли и дю Пре се срещат още през 1956 година при избора на кандидати за стипендията „Суджа“. Тогава Барбироли помага на малката дю Пре да настрои виолончелото си. Стипендията, която получава на единадесет години, изисква ежедневно четиричасово упражняване. Девет години по-късно двамата записват концерта заедно. Барбироли, който някога е настройвал инструмента на младата кандидатка, дирижира записа през 1965 година, а виолончелистката, учила със стипендия, изпълнява солото. Преди съвместната им студийна работа той оценява свиренето на младата кандидатка за стипендия и ѝ помага с настройването.
В записа от 1965 година дю Пре свири виолончеловите акорди още в началото на концерта. След оркестровия отговор продължават четирите части, а в последната се връщат мелодията на третата и началните акорди. Музиката, която при премиерата Барбироли е свирил като оркестрант, сега води като диригент. Соловата партия, изпълнена от Салмънд през 1919 година, поема младата дю Пре. На диригентския пулт Барбироли заменя Елгар от премиерата, а солистът се променя от Салмънд на дю Пре. Заедно с него дю Пре и Лондонският симфоничен оркестър записват четирите части, написани от Елгар.
Музиката в Mahina
Музиката за обяд и вечеря в Mahina включва Adagio от Концерта за виолончело на Елгар в изпълнение на Жаклин дю Пре. Когато тази мелодия прозвучи по време на хранене, можете да си припомните и историята на записа, който младата дю Пре създава с Барбироли, участник в премиерата.





