Jean-Pierre Rampal: от студент по медицина до един от водещите флейтисти на 20. век

Защо Рампал се смята за централна фигура на флейтата през 20. век?

Jean-Pierre Rampal е роден в Марсилия на 7 януари 1922 г. (1922-01-07) и умира в Париж на 20 май 2000 г. (2000-05-20) на 78-годишна възраст. Той е определян като един от най-добрите флейтисти на 20. век и допринася значително флейтата отново да привлече внимание като солов инструмент, а не само като част от оркестъра. Тази дейност ясно показва защо Рампал е наричан флейтист, олицетворяващ 20. век.

Дори през 1950-те години духов инструмент рядко е заставал като солист пред оркестър. Рампал преодолява тази преграда, извежда флейтата в центъра на сцената и проправя път за следващите солисти. Той помага флейтата отново да стане широко обичан класически солов инструмент и е определян като първия флейтист солист, събрал публика, сравнима с тази на пианисти и цигулари. Значението на Рампал надхвърля образа на един прочут флейтист: той променя мащаба на сцените, на които може да застане флейтист солист, и обхвата на неговата публика.

Рампал работи като флейтист, диригент и преподавател. През 1945 г. основава Френския духов квинтет от 5 музиканти, а през 1953 г. — Парижкия бароков ансамбъл. В интервю за американска обществена телевизия през 1969 г. Рампал разказва, че първият му учител е бил неговият баща и че докато свири на флейта, продължава да учи медицина в училище и университета.

Париж през войната е повече от фон

В същото интервю Рампал си спомня, че по време на германската окупация заминава за Париж, учи в Консерваторията и печели награда, след което се връща в Марсилия и подновява медицинското си образование. Той обяснява, че по онова време големият град Париж му се е струвал по-безопасният избор. Така преместването по време на войната ускорява музикалното му обучение, но не означава, че веднага прекратява следването по медицина.

Дори след наградата от Парижката консерватория той се връща в Марсилия и отново започва да учи медицина. Музикалният успех не слага веднага край на университетския му живот; истинската професионална промяна идва по-късно с продължаващата концертна дейност.

Поканите за концерти в Париж променят професионалната му посока

Рампал разказва, че след края на войната се връща в университета в Марсилия, но по време на семестъра получава предложения да свири в Париж и отново заминава. Замисленият като кратък престой в Париж продължава и той прекъсва медицинското си образование, за да се посвети на музиката. Тук се вижда как не само страстта, но и образованието, откликът на публиката и постоянните сътрудничества оформят професията на един човек.

Той оставя и мемоарите „Music, My Love“ за своя живот и музика. Това не е история, приключила с един конкурс или една плоча, а дълга кариера, в която концертите, преподаването и ансамбловото музициране се наслагват едно върху друго.

Свързан е както със стария репертоар, така и с нови произведения

Пол Арма пише няколко произведения за Рампал, сред които „Suite paysanne hongroise“ от 1952 г. Това показва, че Рампал не само изпълнява по-стари творби, а участва и в процеса, при който съвременни композитори създават нова музика за флейта.

Francis Poulenc се обажда на Рампал, за да му разкаже за новата си соната за флейта. Двамата изпълняват премиерата ѝ на фестивала в Страсбург на 18 юни 1957 г. (1957-06-18). През 1958 г. Рампал и пианистът Робер Вейрон-Лакроа изпълняват творбата за първи път в САЩ. Заедно с композитори, пианисти и институции Рампал създава повече възможности новата музика за флейта да достигне до сцената.

Когато слушате Рампал за първи път

Ако за първи път се срещате с изпълнение на Рампал, не се опитвайте веднага да анализирате цялата структура на произведението. Вместо това чуйте как мелодията на флейтата продължава в рамките на един дъх. Обърнете внимание къде дългата фраза леко сменя посоката и колко плавно се свързват тоновете — така по-лесно ще почувствате течението на изпълнението му.

Щом разпознаете движението на флейтовата линия, естествено ще чуете и как се движат акомпаниращите инструменти като пиано, клавесин и арфа. Вслушайте се в местата, където флейтата и акомпаниментът спират или започват отново едновременно, както и там, където единият инструмент поема мелодията на другия и отваря следващото развитие. Така се разкрива музикална тъкан, различна от тази при слушане само на соловата линия.

Ако искате да сравните с друг запис, запазете същата част и сила на звука, но сменете изпълнителя. Достатъчна е една чута разлика: „малко по-бързо“, „тонът се задържа по-дълго“ или „флейтата звучи по-близо“. Да назовете с думи онова, което действително сте чули, е по-интересно сравнение от опита да познаете правилния специализиран термин.

Още истории за класическа музика в Mahina Vegan Table

В залата на Mahina Vegan Table звучи класическа музика. Спокойните мелодии ненатрапчиво изпълват пространството, без да пречат на храненето и разговорите.

В този журнал последователно представяме живота на композиторите и изпълнителите зад класическата музика, начина, по който е възникнало дадено произведение, и разликите между отделните интерпретации. Животът на Рампал показва как един музикант може да разшири и сцената, и публиката на инструмент като флейтата.