В тази статия
Краткият отговор
Жан-Пиер Рампал учи медицина до третата година. Спомня си, че учи инструмента, слушайки флейтата на баща си у дома, но родителите му желаят да следва медицина. Разширява репертоара си, като търси стари ноти в библиотеки и поръчва нови творби на композитори. В Концерта за флейта и арфа на Моцарт поема двете солови партии заедно с Лили Ласкин. Обедният и вечерният списък на Mahina също съдържат тяхното изпълнение.
В дълбочина
Флейтата у дома и медицинското обучение
Първият учител на Рампал е баща му Жозеф Рампал. В интервю си спомня, че след като чува флейтата на баща си у дома, и той пожелава да свири. Бащата се тревожи, че заради инструмента синът може да пренебрегне обучението си. Рампал казва, че учи медицина до третата година, но сърцето му е другаде. Това е периодът, когато следва желаното от родителите образование и едновременно учи флейта от баща си.
През 1943 г. трудовата мобилизация на германските окупационни власти прекъсва медицинското обучение на Рампал. Той се укрива в Марсилия и Париж, за да избегне мобилизацията. След приемането в Парижката консерватория получава първа награда по флейта през 1944 г. Докато сменя местоживеенето си, избягвайки мобилизацията, студентът по медицина става ученик в музикална консерватория. Желанието му да свири се развива по време на война, когато трябва да промени и жилището, и образованието си. Между напускането на медицината и наградата стои опитът да избегне трудовата мобилизация под окупация.
Когато баща и син свирят дует, Жозеф поема втората флейта. Рампал си спомня, че започват с лесни дуети на Девиен и Алтес. Слушайки и баща си, настройва височината на тона и усвоява произведението. В уроците не се пропуска дори грешка в един тон, а следващата задача идва едва след завършването на предишната. По-късният солист описва като първо обучение дуетите, при които съгласува звука си с друг изпълнител.
Търсенето на ноти извън сцената
Рампал лично търси ноти за изпълнение. В същото интервю обяснява, че проучва библиотечни каталози и получава копия и микрофилми на партитури. За да увеличи произведенията, които може да представи на сцена, първо трябва да се снабди с материалите. Освен да купува ноти на познати творби, издирва и чете произведения, пазени в библиотеки.

Изданието по случай стотния рожден ден на Рампал включва негови изпълнения на барокови концерти и съвременни творби. Композиторите обхващат различни епохи, от Телеман и Бах до Нилсен и Пуленк. Рампал отново насочва вниманието към стари произведения и същевременно записва и представя премиерно нови. Музика от различни епохи влиза в дискографията на един изпълнител. Той продължава както изпълнението на библиотечно открития репертоар, така и подготовката на нови творби на съвременни композитори. Подборът в юбилейното издание представя двете дейности заедно.
Клавишният изпълнител Робер Вейрон-Лакроа е дългогодишен колега на Рампал. Двамата си сътрудничат и свирят заедно 35 години. За произведения за флейта и клавишен инструмент подготвят партитурите и излизат на сцена съвместно. Така и в соловата кариера на Рампал има музикант, работил дълго с него. По-късно Вейрон-Лакроа свири пианото на американската премиера на сонатата на Пуленк. Сътрудничеството продължава и при представянето на нова творба пред чужда публика.
Френската соната, създадена с американска подкрепа
Сонатата за флейта и пиано на Пуленк е поръчана от Библиотеката на Конгреса с подкрепата на фондация „Кулидж“. В автобиографията си Рампал си спомня телефонното обаждане на Пуленк. Композиторът му съобщава, че ще напише желаната соната и че разходите ще бъдат поети от Америка. Рампал иска нова соната, а Пуленк я написва. Към творбата, подготвяна от френски композитор и изпълнител, се добавят поръчка и подкрепа от американска институция. След завършването Рампал и самият Пуленк поемат първото изпълнение.
Световната премиера е на 18 юни 1957 г. в Страсбург. Рампал свири флейтата, а композиторът Пуленк пианото. След одобрението на публиката двамата повтарят втората част. През следващата година Рампал и Вейрон-Лакроа изпълняват американската премиера в Библиотеката на Конгреса. В страната на поръчалата институция Рампал свири с друг пианист. След написването Пуленк лично участва на клавиатурата, а в следващо изпълнение ролята му поема дългогодишният колега на Рампал.
На американската премиера през 1958 г. Рампал използва сребърна флейта, направена от Луи Лот през 1880 г. Инструментът принадлежи към колекцията на Дейтън С. Милър в Библиотеката на Конгреса. При първото представяне на новата соната пред американска публика използва флейта от предишния век. Рампал свири с пазен от библиотеката инструмент на нейния концерт и представя поръчаната творба с Вейрон-Лакроа. Институцията, поръчала музиката, осигурява мястото на премиерата и пази инструмента, използван при изпълнението.
Моцарт с арфа и телевизионната вечер
Рампал и Лили Ласкин изпълняват заедно Концерта за флейта и арфа K.299 на Моцарт. Участват Камерният оркестър на Пайар и диригентът Жан-Франсоа Пайар. В тази творба и флейтата, и арфата са солиращи инструменти. Двамата изпълнители поемат отделните солови партии с оркестъра. Тяхното Andantino е включено и в 100 Best Relaxing Classics, а обедният и вечерният списък на Mahina съдържат записа от същия албум. Това е изпълнение на Моцарт със съвместното участие на флейтата на Рампал и арфата на Ласкин.

Рампал и Ласкин свирят Моцарт заедно и по телевизията. На 26 юни 1975 г. в Le Grand Échiquier по Antenne 2 изпълняват втората част на концерта. Програмата, изградена около певеца Лео Фере, включва и джаз на Клод Болинг, оперни арии и хорова музика на Форе. Създателите събират различни жанрове в едно предаване. Моцарт на Рампал и Ласкин е част от него. Двамата, създали общ запис, участват и на телевизионната сцена със същите солови инструменти.
Клод Болинг си спомня началото на създадената с Рампал „Сюита за флейта и джаз пиано трио“. Според него Рампал иска да свири с джаз музиканти, но поръчва творба, която запазва класическия характер на флейтата и използва джаз език за пианото. Болинг превръща молбата в музика и добавя контрабас и барабани. Флейтовият солист предлага конкретен характер за нова творба на пианист. Четирите инструмента участват в едно произведение, поемайки роли, съответстващи на различни изпълнителски начини.
Японските мелодии за флейта и арфа
Японският композитор Акио Яширо аранжира албума с японски мелодии на Рампал и Ласкин. В него има „Пролетно море“, „Червено водно конче“, приспивна песен от областта Чугоку, песен на говедарите от Намбу и „Сакура, сакура“. Двамата френски музиканти използват нотите, преработени от Яширо за флейта и арфа. В създаването на албума участва аранжорът, който избира музиката и я приспособява към двата инструмента. Неговото име стои до имената на солистите, а японски творби с различен произход се събират в един албум.

Сред тях „Пролетно море“ е произведение на Мичио Мияги за кото и шакухачи. Кото е струнен, а шакухачи духов инструмент. Аранжиментът пренася музиката на тези два инструмента към арфа и флейта. Пиесата присъства в първия албум, отпада от по-късно издание и се връща в преиздадената грамофонна плоча. Затова издания с едно и също заглавие имат различно съдържание. При оригиналното изпълнение с кото и шакухачи и при преработката за флейта и арфа инструментите и съдържанието на изданието се различават.

Цигуларката Рене Шеме, която посещава Япония през 1932 г., също изпълнява „Пролетно море“. Тя пренася партията на шакухачи на цигулка и свири с Мияги на кото. Изпълнението присъства и в творбата на Ясунари Кавабата Keshō to kuchibue. Записът от 1930 г., в който Мияги свири кото, също е запазен до днес. Преди аранжимента на Рампал и Ласкин за флейта и арфа има изпълнение с друг западен инструмент. Самият композитор също участва с цигуларката в представяне с различен от оригинала състав.
Музикантът, който търси ноти и поръчва нови творби на колеги
Рампал, започнал с дуети с баща си, по-късно изпълнява сонати с клавишен музикант и записва концерт с арфистка. Желаната соната на Пуленк е завършена по американска поръчка, а предложената на Болинг творба включва джаз пиано трио. В албума с японски мелодии Яширо аранжира музиката, а Ласкин свири арфата. Изпълнителят, разширявал репертоара чрез библиотечни ноти, продължава и да поръчва нови творби и аранжименти на колеги. В записите и премиерите на Рампал остават имената на композиторите, аранжорите и изпълнителите, с които работи.
Музиката, която слушаме в Mahina
В Концерта за флейта и арфа на Моцарт, който представяме в Mahina, участват Рампал и Лили Ласкин. Когато чуете как флейтата и арфата последователно поемат мелодията, припомнете си и как Рампал разширява музиката за изпълнение заедно с много колеги.





